Едно готино интервю със Симеон Предов - състезател по байктраял

Симеон Предов е председател на Спортен клуб „Байктраял София“. Занимава се с това от 9 години. Също така организира спортни събития и състезания, популяризира този спорт и поддържа няколко сайта за екстремни спортове. Байктраял е дисциплина в колоезденето, имаща за цел преодоляването на различни препятствия в градска или естествена среда. Преминаването на тези препятствия става със различни движения, включващи разнообразни скокове с колелото. Самите препятствията могат да бъдат с различен размер и форма, а за тренировки се изграждат изкуствени трасета, които включват най-вече предмети като палети, макари, варели, гуми, тръби и т.н. Основен принцип и идея в този спорт е да се стъпва възможно най-малко с крака върху препятствията като това е и основно правило по време на състезание - участниците получават наказателни точки за всяко стъпване. Като всеки друг екстремен спорт, така и байктраял е изключително атрактивен за младите хора.

 

Спомняш ли си какво беше първото ти колело? Опиши ни го.

Ако трябва да разкажа за най-първото си колело – да, спомням си го. Беше един много як син BMX, който дядо ми ми подари, когато навърших 4. 4-5 дена ми бяха нужни за да махна помощните колела и да започна да карам по-истински. Именно с него си направих и първите рани по колената, лактите, брадата... Много се хвърлях по всякакви скокчета и бордюри. А пък първото ми траял колело беше Heavy tools или Monty, не съм сигурен. То беше толкова старо, че дори и собственикът, от който го взех (Цуцо) не знаеше възрастта му. От там възникна и въпросът за историята на мода (така се казва 20” колела за траял), която история така и не успяхме да проследим. А, между другото Цуцо беше намерил колелото на някакъв пазар и му го продали за стар BMX... колко са се прецакали, хаха. Това колело беше и един от последните модели със седалка. От там насетне всичките траял колела се произвеждат без седалки.

 

 

От колко време се занимаваш с байктраял?

Карам траял от 9 години. Бях на 14г., когато се запознах с едно от момчета и толкова се запалих по спорта, че зарязах всичките други тийн щуротии, с които се бях захванал. И за тези 9 години дори за момент не ми е омръзвал спортът, напротив колкото повече карам, толкова повече неща научавам, а пък най-често си научавам грешките след падания.

 

Смяташ ли, че този спорт е подходящ за момичета?

Да! Въпреки че спортът изисква по-сериозна физическа култура и подготовка, в чужбина се практикува също толкова успешно и от жени. Дори и те си имат състезания в световната купа. Спомням си, когато тренирах една приятелка. Беше се запалила много и за кратко време научи основни движения и скокове, но бързо след това ентусиазма и угасна. Може би защото си намери гадже, а това повечето пъти пречи... знаете, глезотии, излизания, кино, кафенета. Или спорта, или гаджето. Както с всичко, или си отдаден, или нищо не става. И двете е много трудно да ги балансираш, но понякога се случва.

 

Какво е мнението ти за колоезденето в България? Има ли достатъчно велоалеи или трябва да се работи още в тази насока?

Колоезденето като средство за придвижване е може би най-удачният, лесен и бърз начин за придвижване в града. Не се съобразяваш със задръствания, можеш да минеш почти от всякъде, стига да не е спрял там някой малоумен шофьор и да пречи. Има едно „но“. Много от колоездачите нямат култура на движение, карат хаотична, не спазват правилата за движение по пътищата и това понякога коства катастрофи. Нужно е всички колоездачи (това е лично мое мнение) от малки деца до възрастни и зрели хора, да знаят основни правила за движението и най-малкото да не карат в насрещното с идеята „абе те мен така ме виждат по-добре“. Напълно грешно разбиране за света имат тези хора. Също така приветствам идеята през нощта да се кара с бяла светлина отпред и червена отзад. Звънчето ми е малко пресилено, хаха. Велоалеи има, но когато ремонтират булеварди като че ли тази част от инфраструктурата я забравят и никой не мисли за колоездачите, които стават все повече. Могат нещата още много да се развиват. Надявам се в общините някой ден да узреят и да слязат от скъпите коли за да се повозят на колела, много е забавно.

 

 

Какъв съвет би дал на днешните тийнейджъри?

Зависи за какъв съвет говорим. Що се отнася до тийн начина на живот, тогава се формират основните разбирания, навици и приятелства. Бих ги посъветвал да не се ограничават в 1 тясно профилирана компания или 1 спорт. Да търсят и да се развиват, да пътуват. Бирата е приятна, но в повечето случай прави шкембе, пък секси фигурата е по-важна от 1-2 бири повече, хаха. И още нещо за финал. Тийновете трябва да се научат, че живота извън училището е много по-различен и трябва да се борят здраво за да постигат целите си. Малко като скучен чичо звуча, но така ги виждам аз нещата. Здраве и успехи 

Автор: Ралица Солакова