International Superstar Soccer Deluxe – един забравен симулатор

Феноменът пикселизация. Във времената, когато зверски високо пикселизираните игри впечатляват със своята детайлност и прецизност на графиката, все по-голям брой почитатели набират игрите от близкото минало. Дали това е плод на носталгия към времената, когато игрите бяха по няколко мегабайта или пазарът на кибер игрите се пренасити и сюжетите станаха безвкусни и досадни, че геймърите отправят поглед към праисторическите компютърни времена, когато техническите параметри на машините рязко ограничаваха графичната реализация на играта и създателите и разработчиците бяха далеч по-конструктивни в сюжетите и геймплея? Присъдата оставяме напълно във ваши ръце. Ние само ще извадим из под прахта едно заглавие на Konami от 1996 година, което взриви футболните фенове сред геймърите.

 

 

Фантастичен геймплей. Спираме се първо върху геймплея на играта, защото той наистина е забележителен. Какво може да предложи един футболен симулатор? За тези които са играли играта, а имат поглед и върху съвременните заглавия, като поредиците Fifa на Electronic Arts или Pro Evolution Soccer, дело на  Konami (а и считан за наследник на International Superstar Soccer Deluxe), на дали ще убегне припокриването на геймплея. Освен да избирате в каква лига или шампионат ще се впуснете, може да играете приятелски двубои, да стартирате свободни тренировки или да изпълнявате само дузпи. Още през 90-те, International Superstar Soccer Deluxe предлагаше и геймплей опцията “scenario”, която позволяваше да се включите в заключителните минути на някой мач от световния футболен форум в САЩ, през 1994г. и да се опитате да обърнете резултата в полза на вашия отбор.

 

Графика и звук от 90-те години на ХХ век. Макар по отношение на геймплей нищо да не се е променило във футболните симулатори, то звука и графиката на International Superstar Soccer Deluxe ще ви се сторят откровени връстници на динозаврите. За онези времена обаче, изображенията и анимациите на движенията бяха колосални технически достижения. Това беше първата игра с осезаемо по-големи по размер футболисти. Движенията им не бяха толкова насечени, а по отношение на лицеви прилики с действителните си първообрази, играта нямаше равна. Звукът накратко представляваше “copy”-“paste” на симулация на футболна публика и експортиран глас на коментатор, който разполагаше само с няколко изречения в репертоара си, но въпреки това, се включваше адекватно и на място.

Автор: Nadejda Atanasova