Как да си чатиш безопасно?

В днешно време всички използваме интернет. По-възрастните хора го използват основно за работа и за да поддържат контакт със стари приятели и познати, а младежите го използват и като възможност за завързване на нови приятелства, благодарение на чатовете, сайтовете за запознанства и социалните мрежи.

 

Ако обичаш да си чатиш с непознати, трябва да спазваш някои прости правила за безопасност. Виж кои са те:

 

Избор на никнейм – когато влизаш в сайт за запознанства или чат стая, трябва да скриеш самоличността си зад някакъв прякор. Избери нещо, което ти харесва, но е е свързано с истинските ти имена, за да не се окаже, че хората ще узнаят повече за теб, отколкото ти се иска. Никнеймът, който ползваш, е от значение, защото той ще разкрие част от характера ти или нещата, които харесваш. В никакъв случай не се спирай на провокативно или еротично име, защото рискуваш да привличаш само хора, които търсят секс и които не са подходящи за безопасна комуникация.

 

 

Безопасни ли са чатовете?

 

Добре е родителите ти да са наясно в кои чатове влизаш и с какъв никнейм се подвизаваш. Разбира се, няма нужда да им казваш с кого си пишеш и какво, защото имаш лично пространство, но просто е добре да знаят, че си чатиш понякога с непознати. Като цяло чатовете са безопасни, защото човек може да скрие самоличността си зад някакъв никнейм. За да не си навлечеш неприятности, в никакъв случай не споделяй лична информация за себе си и не ходи на чат срещи, ако си прекалено малък/малка. Ако смяташ, че си достатъчно голям/а и искаш да се запознаеш на живо с момче/момиче, с което си се запознал/а, задължително кажи на родителите си къде отиваш и направи срещата си на оживено място, където ще бъдеш спокоен/спокойна, че няма какво лошо да ти се случи.

 

Не се сърди, когато родителите те разпитват какви сайтовете посещаваш и какво правиш в интернет. Те не го правят от любопитство или за да те контролират, а защото се притесняват за теб, знаейки колко опасни хора има в интернет.

 

В чатовете и социалните мрежи е възможно да си чатиш с хора, които се представят на твоята възраст, но всъщност не са. Това най-вероятно са педофили, които обичат да си контактуват с малки деца, като целта им е да осъществят насилствено сексуален контакт с тях. Те се появяват и започват постепенно да печелят доверието ти, като ти изпращат „свои“ снимки, за да видиш как изглеждаш, говорят си с теб на теми, които те интересуват, подкрепят те, държат се мило и т.н. И така след известно време ти започваш да чувстваш този човек близък и да му имаш доверие, без дори да сте се виждали на живо. Педофилите умело манипулират беззащитните деца, като успяват да съберат достатъчно лична информация за тях, както и снимки и дори да ги убедят да се видят на живо.

 

Всеки, който си пише с непознати в интернет, е изложен на риск, но ако знаеш какво да споделяш и не споделяш за себе си и избягваш срещите на живо, няма да имаш никакви проблеми.

 

Какво представлява онлайн тормозът?

 

Тормозът е агресивно поведение, което цели са нарани или унижи някого. Кибертормозът е тормоз, който се прилага онлайн. Обикновено е жестоко отношение от един човек към друг, като най-често се среща при тийнейджърите. Агресорът използва имейли, чат, обаждания, SMS-и и създава фалшиви профили, на които качваш обидна информация с цел злепоставяне.

 

Човекът, който е подложен на кибертормоз, може да изпадне в непредвидими емоционални и поведенчески реакции. Самочувствието му се срива, започва да страни от хората, притеснява се за себе си, страхува се за живота и здравето си и е възможно да изпадне в тежка депресия.

 

Какво да правиш, ако някой те тормози в интернет?

 

Много е важно да запазиш съобщението или това, с което те тормозят, за да имаш доказателства.

 

Добре е да сдържиш емоциите си и да не отговаряш на съобщението. Когато игнорираш някого, рано или късно той ще се откаже, защото няма да му е интересно, като вижда, че не се дразниш.

 

Задължително сподели с родителите си това, което ти се случва. Те ще решат какво е най-правилно да се направи в такъв момент.

Автор: Ралица Солакова