Как да се справяш с раздялата

Това не важи само за любовната раздяла. Сестра ти е заминала на бригада, приятелят ти те е зарязал, най-добрата ти приятелка те е изоставила в тежък момент.

 

Трудно, но опитай се да не ти пука. Честно, това е един от най-тъпите съвети, които могат да ти бъдат дадени, но действително работи. Веднъж като уцелиш начина, по който оперираш с емоциите и мислите си, става даже лесно. Интересно е, защото си мислим, че се чувстваме така или преживяваме нещата така, защото ние самите сме такива каквито сме. А истината е, че всъщност правим избор.

 

 

Направи избора да погледнеш по друг начин. Някои раздяли са временни, докато други траят цял живот. Нещата просто стоят така. За тези за цял живот нямаме какво да направим. Положението е такова, случило се е и не подлежи на промяна. За тези, които са за кратко също няма какво да направим. Временно отсъствие, което ще трае още едно щракане с пръсти, защото толкова бързо минава времето. Въпросът е, че го преживяваш. Момента на преживяване е тегав. Тогава, когато той или тя ти  липсва. Когато знаеш колко лесно би било ако е тук, но не е. Чудиш се къде да се денеш от мъка. В такива моменти веднага трябва да осъзнаеш колко по-зле може да бъде положението ти. Да си дадеш сметка за това, което присъства, а не за това, което отсъства. Да разбереш, че нещата винаги могат да тръгнат рязко надолу, по същия начин, по който могат да се вдигнат нагоре.

 

Гледай много филми. Това вече е изпитан метод, който рядко не действа. Най-добре е да се прибереш вкъщи, да се увиеш хубаво в одеялото си, да гушнеш котките или кучето, или плюшената играчка, или пък едно голямо нищо, и да си пуснеш филм. Колкото по-глупав, комедиен, американски или британски филм си намериш, толкова по-добре за теб. Хем ще те разсмее, хем ще имаш време да мислиш, хем няма да го мислиш кой знае колко. Звучи объркващо, но има логика.

 

Излизай от време на време. Това може би трябва да е на първо място, но не и в моя списък. Когато си скапан, последното нещо, което искаш е да показваш тъжната си физиономия на другите. Просто защото в моменти на силна емоционална нестабилност при въпроса „Как си?“ очите ти веднага се пълнят със сълзи. Такъв порив не се спира веднага и обезателно ще станеш обект на още хиляди въпроси, в които приятелите ти ще се опитат да разберат повече за състоянието ти, а ти ще плачеш още по-неудържимо. Няма нужда.

 

Прави нещо „творческо“.  Не случайно в психиатричните клиники дават на пациентите да рисуват, когато много започнат да вилнеят. Рисуването, и въобще всякаква творческа дейност, освобождава и успокоява. Пробвай го. Да облечеш тревогите си в думи или да ги изрисуваш върху платно, или дори да ги изпееш в песен дават свобода. Свобода от еднотипното мислене, затворено в рамките на собствената ти мъка. След това можеш да погледнеш нещата от друг ъгъл, да мислиш по-трезво. Полезно е.

 

Пусни се. Когато всячески се опитваш да се държиш за един човек, но е ясно, че нещата между  вас вече са приключили, просто се пусни. Няма нужда да се мъчиш с подобно бреме. Или той не те заслужава, или ти не заслужаваш него… Няма значение, има нещо супер сбъркано с подобни дефиниции, но не те не касаят, когато вече всичко е минало. Мъдър цитат от фейсбук гласи: „Каквото такова уе.“ След време ще се обърнеш и наистина ще установиш, че не е имало смисъл, значение, резултат.

 

Раздялата е гадно нещо, което ще се случва не един път в живота. Научи се да я приемаш. Вземи колкото време ти трябва, за да я преживееш и после пак напред. Толкоз. 

Автор: Моника Цветкова