Имаш си гадже, имаш чувства, но в същото време се срамуваш от него. Как е възможно това?
Представи си, че сте заедно от известно време, виждате се редовно, но в един момент пътищата ви се разделят – ти отиваш да учиш в университет, докато половинката ти е на мнение, че това е губене на време. Така ти намираш нови приятели, имаш нови интереси, а той/тя не търпи никакво развитие. В същото време му/й липсва възпитание и често те е срам от неговите/нейните постъпки и се стараеш да излизате само двамата, за на се срамуваш пред приятелите си.
Може да е добър човек (въпреки маниерите си и липсата на мотивация), да се грижи за теб и да се раздава, но ти да гледаш на него/нея като на някой, който няма развитие. Има ли смисъл да градиш семейство с човек, който не си дава зор и живее ден за ден? Въпреки че все още си малък/малка, трябва да гледаш в перспектива. Ако не се чувстваш сигурен/на и удовлетворен/а от връзката си, по-добре сложи край.
Но преди да вземеш това крайно решение, седнете и поговорете. Кажи му/й нещата, които не харесваш у него/нея. Възможно е човекът срещу теб да не е толкова мързелив, за колкото го мислиш. Просто да има нужда от подкрепа и напътствия.
Един човек може да те излага по доста начини – липса на възпитание или на маниери. Ако постоянно те лъже и те поставя в неудобна ситуация или ти вдига скандали на обществени места. Млад/а си и няма нужда да търпиш неговото/нейното безобразно търпение, нито пък да се хабиш заради него/нея. В морето има доста рибки, хвани някоя златна :)
Автор: Ралица Солакова