Двери към блуса

2005-03-18 00:00:00

За повечето хора Doors е просто бандата на Джим Морисън, но зад експресивните вокали на Джим и психеделията от звуци, създадена от Рей Манзалек, Роби Кригер и Джон Денсмор набитото ухо на почитателите на музиката от Делтата веднага чуват блуса. Джим е обичал да пее блус парчета когато се напие, а той се е напивал яко. Въпреки това Doors записват само два класически блуса, но доста техни парчета спокойно могат да се определят като блус.

Написана от Willie Dixon за Hawlin’ Wolf през 1961 година, песента пасва идеално на Джим Морисън. Изразът back door man се отнася до мъж, имаш връзка с омъжена жена и използващ задната врата, за да се измъкне преди да се прибере съпругът. Изразът е използван и в други блусове, а Робърт Плант го заимства в “Whole Lotta Love” (1969): “Shake for me girl, I want to be your back-door man.”

Песента е известа от изпълненията на John Lee Hooker. Той я научава от втория си баща Tony Hollins, който я записва за първи път през 1941. The Doors изпълняват парчето на много от ранните си концерти и я включват в албума LA Woman.

Текстът е написан от Бертолд Брехт, а Курт Вейл написва музиката през 1927 година като част от Mahagonny-Songspiel и по-късно става част от епичната им опера Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny. Изпълнява се от героинята Джени и нейните приятелки проститутки. Типично за Морисън, текстът в неговото изпълнение е доста различен от този на Брехт. Освен The Doors, песента е изпълнявана от Дейвид Боуи, Мерилин Менсън, Бет Мидлър и сърбите Електрични оргазам.

Това парче е написано от The Doors и е първото парче от албума Morrison Hotel. Целия албум има доста по-рокаджийско звучене, което го отличава от психеделичните първи албуми на групата.

Отново парче на Doors, типичен блус от последния им албум с Джим LA Woman. На края парчето завършва със соло, което прилича на хармоника, но всъжност е гласът на Джим Морисън, имитиращ блус-хармоника.

И накрая нещо интересно - През 2002 Рей Манзарек и Роби Кригер се събират и започват да правят концерти като “The Doors of the 21st Century”. Като вокалист взимат Ян Астбъри (Ian Astbury) от The Cult, на барабаните е Стюърт Копланд от The Police, и Анджело Барбера на бас.

Автор: Александър Ненов