Кои пороци и нравствени недостатъци са разобличени чрез образа на Николчо

Повестта “Мамино детенце” е една от най-известните творби на Любен Каравелов. В нея авторът майсторски изгражда образа на един чорбаджийски син и показва как той пада от върха на чорбаджийското могъщество до дъното на живота.Николчо е единственото де

Повестта “Мамино детенце” е една от най-известните творби на Любен Каравелов. В нея авторът майсторски изгражда образа на един чорбаджийски син и показва как той пада от върха на чорбаджийското могъщество до дъното на живота.Николчо е единственото дете на чорбаджи Нено и Неновица. Той израства с чувството, че всичко му е позволено, че всички негови проблеми са предварително решени. Родителите му водят паразитен живот, не се трудят. Бедните ратаи и слуги работят непрекъснато, а чорбаджи Нено и Неновица се местят от сянка на сянка - ту под кестена, ту под крушата. Високомерни и груби са те към по-бедните от тях. Техните интереси са свързани преди всичко с парите. Разговорите, които водят, са насочени все към въпросите: Как да накарат работниците да работят повече, а да им заплащат по-малко? Николчо от малък подражава на родителите си. Още е на единадесет години, а вече проявява надменност и грубо отношение към слугата Иван, склонност към лъжата и попийването. Баща му, чорбаджи Нено, е загубил пред сина си своя родителски авторитет, затова съветва слугата да си послужи с лъжа, за да го доведе при него: “Баща ти те вика да ти даде ново гроше”, “Кажи му, че съм хванал пиле”. За да успокои своя син, когато го вижда с кръв по устата, майката също му обещава материална награда. Николчо е жертва на неправилните методи на възпитание. Сред ленивата и егоистичната атмосфера момчето израства разглезено, мамино детенце. С отказа на родителите да изслушат Иван, коя е истината за кръвта по детето им, те несъзнателно поощряват явната склонност на Николчо към лъжата. Двамата родители си затварят очите пред истината, защото не могат да допуснат правото да е на страната на един слуга, а не на тяхното чорбаджийско чедо. Наследникът им се държи грубо и надменно към Иван, нарича го с обидни думи: “Иван кован, цигански тупан”, “Магаре”, и цитира баща си, който казва, че в Ивановата глава “мътя яребици”.Поради собствената си леност, а и поради разбирането, че чорбаджийското дете не е като другото, те не приучват към труд и своя син. С особена острота Каравелов посочва и проявен от Николчо умствен мързел: за четири години в училище научава само две молитви. Когато го завеждат на училище изискват от учителя “да не му се кара”, “да не го бие”, защото то е “един у майка”. Каравелов разкрива все по-задълбочено пороците на Николчо. Той е един безсъвестен, неблагодарен син, който краде пари от родителите си и става морален убиец на баща си. Отдаден само на удоволствието, той не чувства ни най-малка отговорност към жена, деца, към старата и немощна майка. Той става истински тиранин в семейството си - бие майка си, пилее бащиното си имане. Николчо е вреден както за себе си така и за близкия.Като проследява жизнения път на свой герой от на-ранно детство до възмъжаване, Каравелов ни убеждава как богатия син напълно пропада и става жертва на лошия пример на своите родители и неправилните възпитателни методи. Повестта “Маминото детенце” има не само познавателно, но и голямо възпитателно значение. Автор: Александър Ненов