Синът на Маги Халваджиян - Бедрос Халваджиян, пострада при катастрофа с мотора си преди няколко дни и беше приет в "Пирогов". Той претърпя операция на крака и е лежал в болница 7 дни.
Бебо посочи, че е много благодарен за подкрепата, която е получил от близките си, за грижите на лекарите и хората, които са му помогнали на пътя, когато е паднал от мотора.
Ето какво написа той във Faceobook:
"1 секунда.
1 секунда невнимание, която може да промени живота ти. 1 секунда, която води до катастрофа, тежка фрактура, дълга операция, 7 дни лежане в болница и кой знае още колко месеци възстановяване. 1 секунда, а след нея времето спира. Лежиш безпомощно на пътя и умираш от болка и страх под жестоките лъчи на жаркото слънце. Колите те подминават и шофьорите закриват очите си, за да не те гледат. В следващата безкрайна секунда виждаш невъобразимата уплаха в очите на жена си, тичаща към теб. След още едно мигване и майка ти е там. Лежиш и чакаш спасение, под формата на подскачаща, раздрънкана линейка. Някак успяват да те вдигнат и пренесат в нея, но пътя до болницата е един от кошмарите, които би забравил.
Безкрайната вечер на топлия 20-ти август се лее бавно. Премествайки ме от кабинет в кабинет, по коридорите виждам роднини и приятели, които започват да се стичат заинтересовани за здравето ми, чакайки детайли за операцията.За нея няма да навлизам в детайли, няма да са красиви. А след нея... Започват дните на безумни мъки и болки и дискомфорта на хоспитализацията.
Ежедневието ми се свежда до това да успея да се изправя до седнало положение в леглото за поне 2 минути без главата ми да се пръсне от световъртеж и след това да извикам сестрата за обезболяващо. Толкова. Не можеш да свършиш най-нормални, битови неща, а ако все пак успееш, после се чувстваш сякаш си изкачил планина на един дъх.
Но все пак съм устроен така, че във всяка ситуация да търся плюсове и красота. Благодарен съм на страшно много хора. Ще започна от двамата колеги мотористи, които спряха веднага след удара и бяха неотлъчно до мен, докато линейката ме прибра. Също така момчетата, който слязоха от колите си, звъннаха на 112 и вдигнаха цял автомобил, за да ме освободят. Милите дами, които ми даваха вода и стискаха ръката ми за кураж. Благодаря на всички, които помагаха и идваха да ме видят и да се погрижат за мен през тази седмица в болницата.
Благодаря на страхотния доктор Милко Илиев и целият му екип за невероятната операция и всички пирони, с които ме дари! Благодаря на всички сестри, санитари и рехабилитатори за внимателните грижи. Най-много благодаря на семейството си, че беше до мен във всяка една минута.
А на Александра Енева, която за пореден път ми доказа силата на любовта ни, ще имам да се отблагодарявам цял живот. Благодаря ви. Обичам ви. Пазете се, защото е нужна само 1 секунда".