Йоана Димитрова е сред финалистите от последния сезон на музикалното предаване X Factor и бързо се превърна в любимка на тийнейджърите. Песента й "Да не спим" е в топ 5 на най-въртяните за 2018 г. Тази година младата певица ще се бори за приза "Дебют" на наградите на "БГ радио". Йоана разказа пред Teenproblem.net за последното интересно музикално събитие, в което е взела участие, за тийн годините си и за хобитата си.
Йоана, ти беше част от Sofia Songwriting Camp – първият международен лагер за писане на песни у нас. Как минаваше един твой ден там?
Имах привилегията да съм сред малкото български изпълнители на този лагер в Боровец. Живяхме шест дни в планината с бийтмейкъри и композитори на топ европейско ниво и беше велико приключение! Работихме в едни готини дървени къщички, превърнати в мобилни студия. Наши ментори бяха Саня (б.а. Армутлиева, изпълнителен директор на „Вирджиния рекърдс“) и Робин Йенсен, те обикаляха всяка вечер студията да коментират създадените песни. Робин менажира най-големите кампове за песни в Европа и в екипа му има автори, писали за Риана и Кайли Миноуг. Първите два дни правихме корейски поп и песни за межуднароден пазар, после работихме за нашия репертоар. Бачкахме по 12-15 часа, а понякога и денонощно, за да завършим една песен.
Снимка: Virginia Records
Какво ще се случи с парчетата, създадени по време на този лагер?
Благодарение на компанията на Робин Ekko Music Rights те ще бъдат предложени на някои от най-големите лейбъли в света. Още първия ден той хареса една от песните за репертоара на Шакира. Голямата цел на Sofia Songwriting Camp е да проправи път на българската музика навън. Стискам палци да се случи!
Снимка: Virginia Records
Ще се бориш за награда за дебют на „БГ Радио“. Какво значи за теб тази номинация?
Още преди да излезе първата ми песен мечтаех да се видя сред номинираните в тази категория. Чудех се дали „Да не спим“ ще докосне хората, дали ще им влезе до толкова под кожата, че да гласуват за мен. И ето, година по-късно аз съм забелязана и имам шанса да спечеля. Началото е най-трудно за един артист. А когато началото ти е белязано от силна песен, после идва следващото предизвикателство – хората вече имат конкретни очаквания към теб и втория ти сингъл трябва да е още по-як.
Занимавала си се с танци. Отказа ли се от тях сега, когато развиваш кариерата си на изпълнител?
Спортните танци вървяха паралелно с музиката цели осем години. Постепенно конкурсите по пеене взеха да се застъпват със съзтезанията ми и се наложи да избера това, с което винаги съм искала да се занимавам.
Какъв тийнейджър беше Йоана Димитрова? Би ли разказала някоя луда история от тези години?
Сигурно ще ви прозвучи невероятно, но нямам луда история. Преди да завърша училище имах сериозна в сериозна връзка, в която партньорът ми мислеше, че светът ми се върти около него. След като прекратих тези отношения имам чувството, че рестартирах емоционално. Фокусирах се изцяло върху музиката и креативността ми се развихри.
С какво се занимаваш в свободното си време? Какви други хобита имаш?
Карам скейт, сноуборд. Обичам да шофирам. Обожавам високите скорости и знам какво се крие под капака на колата. Мога, например, да сглабям турбо - цяло лято се учих в автосервиза на родителите ми. Ходя на походи в планината, поне три пъти седмично трябва да дишам някъде на зелено. Ако съм в София се качвам с кучето на Витоша, а ако съм в Монтана, ходя на язовир Огоста. Иначе се събираме с приятели и играем настолни игри.
Снимка: Virginia Records
На кои изпълнители се възхищаваш и кои са твоите идоли?
От малка обожавам Риана. Обичам и Фреди Меркюри, който ми е огромно вдъхновнеие. Гледала съм „Бохемска история“ 1001 пъти и всеки път плача. Иначе Бионсе също ми е доста добър пример за машина в шоубизнеса (смее се).
Имаш ли забавна случка с фен?
Имам неочакван въпрос от фен: „Имаш ли навика да хапваш пръст от саксията, когато си нервна?“. Писа ми в Инстаграм и мина известно време, докато разбера дали се шегува, или прави прочуване за психозите на известните (смее се). Имам и много сладки подаръци. Огромна секция с плюшени играчки, които кучето ми като ги види, получава микроинфаркт – иска да играе с тях и едва ги спасявам. Имам и купища писма, като на едно от тях пишеше „Отвори, когато си тъжна“. Отворих го преди няколко дни, намерих супер мило послание за това как утре денят ще е по-хубав и трябва да се усмихвам. Вътре имаше и шоколадова монета, от онези със златистия станиол. Замислих се колко време е отделило това детенце, за да седне, да напише всичко това за мен, да си играе да лепи тези цветни апликации...И наистина се почувствах добре.