Мирян Костадинов стана популярен с участието си в музикалния формат X-factor през 2014 г. Сега 26-годишният изпълнител има своя група MIRY, с която все по-често прави концерти из страната. Групата се състои от четирима души - Мирян Костадинов (вокал, китара), Пит Борисов (соло китара), Свилен Ивов (бас китара) и Антони Трандев (барабани).
Потърсихме Мирян, за да ни разкаже интересни подробности около новия клип на бандата, за тийнейджърските си години и за избора на България пред Англия.
Новата ви песен "Nightmare" излезе преди около месец, а клипът е доста интересен. Би ли разказал повече за създаването ? И с какво този проект е по-различен от останалите, които сте правили?
Новият ни сингъл е най-смелият ни проект. Положихме много труд да изглежда и да бъде най-професионално направеният ни запис и видеоклип до момента. Записахме всички инструменти на живо, което не сме правили досега, поради технически проблеми - просто това е много сложно да се направи.
Записът го направи Янко Генов, миксира го в Ирландия. Джо Лапорта от Sterling Sound, който е професионалист, работил с велики имена - от Bon Jovi до The Weekend и Imagine Dragons, направи финалният саундмиксинг в САЩ. За нас това беше голяма чест.
Затова решихме и самото видео да надскочи това, което сме правили досега. За първи път снимахме в 5 снимачни дни. Всички клипове, които сме правили преди, са били в 1, максимум 2, снимачни дни. Целият процес отне около месец - планиране, подготвяне на всяка сцена, снимане. Бяхме екип от трима човека, което е по-впечатляващото в ситуацията. Трима човека успяхме да осъществим тази визия да стане реалност. Работих със Свилен Славов и Виктор Добрев. И двамата са и оператори, и режисьори, и сценаристи и т.н.
Решихме да направим видео, което да е буквално по заглавието на песента - "Nightmare" ("Кошмар"). Пресъздадохме едни от най-ужасяващите човешки кошмари, такива, които лично мен ме притесняват.
Идеята на видеото е, че преминавам през всички тези кошмари, после достигам до някакъв позитивен край, но накрая завършва негативно - със събуждане в офиса. Излиза, че всъщност реалността ми е кошмарна, затова сънувам кошмари. Идеята е, че хората могат да преодолеят своите кошмари.
Ако имаш кошмари, то това е, защото има нещо, което те тревожи и депресира в реалния живот. Всеки трябва да осъзнае, че в реалността около него има неща, които трябва да промени, за да живее по-спокойно.
Снимка: Creative Energy Hub/MIRY
В крайна сметка - щастлив или нещастен край има?
Краят е леко мрачен. Искахме да покажем, че в крайна сметка реалността е отговорна за съня, че двете неща са пряко свързани.
Снимка: Creative Energy Hub/MIRY
Имате ли по-смели планове за бъдещето, например, издаване на албум?
От миналата година само аз съм продуцентът, мениджърът, буукинг агентът, аз съм човекът, който движи нещата. Много се радвам, че стана така, защото сме работили с много лейбъли, имали сме мениджъри, но нещата не са се получавали. Най-накрая работа с темповете, с които искам да работя. Да, понякога нещата не зависят от мен и има забавяния, но за сметка на това, най-накрая нещата вървят по начина, по който искаме. Не правим компромиси в качеството, нито в процеса на работа.
Имаме много нови парчета, които ще издадем през 2019 г. През февруари месец ще представим нова авторска песен, която ще е с любовна тематика, това ще е малко по-мажорно и забавно парче, но пак ще е рокендрол песен. Ще издадем и кавъри, които вече сме записали.
Иска ни се да се задвижим съвсем смело към албум през тази година, защото имаме парчетата. Преминахме през някакви промени в екипа на групата, но сега той е изключително солиден, много сме мотивирани. Искаме да свирим и се събираме по-редовно.
Радва ме това, че на последното ни участие във Варна (на 27 декември) за първи път имахме публика от 200 - 300 човека. Преди 3-4 години във Варна свирихме пред 30 човека. Публиката ни става все по-голяма, и в интернет, и на живо.
Снимка: Creative Energy Hub/Личен архив
Живял си и си учил в Англия. Защо се върна у нас, по-трудно ли е да се занимаваш с музика там?
В чужбина е много трудно да се пробие с музика и с изкуство. В голяма част от другите държави изкуствата са доста по-развити, което е много хубаво нещо, но значи, че и там има доста професионалисти, които се занимават с това.
В България е изключително трудно да се занимаваш с изкуство, на какъвто и инструмент да свириш, е много сложно - не можеш да намереш материалите, инструментите, има много малко музикални магазини, трябва да пътуваш, да търсиш, да купуваш залежала стока. Няма и хора, които да ти поправят инструмента, ако нещо стане. Тук е сложно да просперираш. И наистина хората, които са се задържали у нас и правят музика, са тези, които са с най-голямото желание, най-голямата мотивация.
В Англия и в други държави в Европа нещата са много напреднали, има адски много млади хора, които се занимават с музика, но там конкуренцията е много голяма. За жалост, усещах по-негативно отношение към чужденците. Винаги хората от Англия бяха на по-добри позиции.
Може би трябваше 10 години да постоя в Англия, за да успея да достигна най-ниските позиции, които дават на англичаните. Това беше абсолютно нелепо за мен. Не можех да свиря авторската си музика, а исках. И затова се върнах в България.
Мисля, че най-успешният начин за всеки творец да пробие и да достигне повече аудитория, е да прави изкуството на родното си място, там, където е стартирал. За нас това е България.
Снимка: Теодора Петрова
Какъв тийнейджър беше ти?
Бях смотан и задръстен тийнейджър. Мисля, че и до ден днешен ми личи. Опитвам се да се боря и да изглеждам готин в някакви среди, но никога не съм бил готиният тийнейджър. Не мога да кажа, че съм бил и пълен аутсайдер, но бях тихо дете, което стои встрани, има малко приятели. Отпускал съм се само пред най-близките приятели, само с тях съм се забавлявал и лигавил.
Карахме скейтборд, това ни беше основното занимание.
Още на 15-16 годишна възраст ме бяха приели във всички университети, в които кандидатствах. След това се занимавах с учебните неща, но леко по-неангажиращо. И все пак завърших с пълно отличие, но не мога да кажа, че съм бил изключително добър ученик. Бях ученолюбив. Но ми беше интересно да уча и някакви странични неща, извън учебния материал.
В осми клас отидох в паралелка с математика и физика, тогава бях решил, че в гимназията трябва да уча тези неща, за да бъда сериозен младеж, да имам добро бъдеще. Но истината е, че се занимавах с това, което исках и се чувствах гадно.
По едно време започнах да рисувам в часовете. Така си направих портфолиото за кандидатстване в университетите. И така ме приеха в университети по изкуствата на много места.
Creative Energy Hub/Личен архив
Помниш ли някоя пакост от училищните дни?
Веднъж реших да изляза със замах от класната стая, блъснах вратата и ударих един учител , което доведе до ходене при директора. Трябваше да се обяснявам защо отварям силно вратите. Но като цяло не съм правил големи пакости, не са ме гонили от час и т.н. Не бях проблемен ученик.
Снимка: Теодора Петрова
Какво би искал да кажеш на училищните музикални групи?
Бих ги посъветвал да намерят това, което обичат, което искат да правят и да не слушат преподавателите. В България рядко разбират, когато искаш да се занимаваш с нещо друго. Никой не те хвали за това и не те оставя на по-лека програма, за да следваш мечтите си. Всеки смята, че неговият предмет е най-важен и че трябва най-много да се учи по него.
Аз най-много бих се радвал, ако някой ми беше казал - Не ги слушайте тези хора винаги, те са там да ви помагат и да ви учат, но вижте кое наистина ви носи щастие. Изберете професия, която ви кара да сте щастливи. И ако вече сте в 9-10 клас, няма нужда да сте добри по целия учебен материал.
Човек трябва да се фокусира върху силните си страни и да развива уменията си.
Кои бяха любимите ти предмети?
Рисуване и музика. В училище обичах малко повече рисуването, тъй като там нямаше толкова много правила. По музика учихме някои неща, които не ми бяха толкова интересни. Тогава не можех да предположа, че ще се занимавам с музика. Пропях към десети клас.
Кои са твоите вдъхновители?
Моето семейство, моите приятели, нашата група. С хората около мен се вдъхновяваме взаимно и така нещата стават много готини.
В световен мащаб - имам много любими изпълнители. Сред тях са Рей Чарлс, Мъди Уотърс, Хаулин Уулф, Джон Лий Хукър. Харесвам много блуса, суинга, истинската музика, която се е създавала с много емоция, с много мисъл.
Тези хора са и много интелигентни, гледал съм ТВ предавания с тях, в които могат да шашнат сегашния елит. Едно време в шоуиндустрията не са попадали случайни хора.
Creative Energy Hub/Личен архив