Любимите пролетни цветя, които носят свежест и настроение имат и своята история – стари легенди, които обясняват причината за тяхното съществуване.
Нежни, но същевременно невероятно силни и борбени – те първи пробиват студената земна покривка и се показват насред снега и падналите клонки. Какво символизират ароматните предвестници на пролетта?
1. Кокиче
То е измежду първите цъфтящи пролетни цветя. Многогодишно растение, което със своята грудка успява да се запази през смяната на сезоните, за да се покаже отново през февруари и март.
Според някои предания кокичето се появило когато Адам и Ева напуснали райската градина. Те били изгонени от мястото, където цари вечна пролет и тръгнали отчаяни и тъжни през далечни земи, където било студено и валяло сняг.
Ева била покрусена от вина и докато вървяла, изведнъж на мястото на нейните стъпки се появило едно кокиче, което искало да й вдъхне надежда и да й припомни, че след всяка мъка идва нещо красиво и добро.
2. Минзухар
Това нежно цвете цъфти в синьо, виолетово или нежно оранжево-жълто. Някои видове се показват в ранна пролет, а други в късна есен.
Според древна елинска легенда, минзухарът е пратеник на богиня Еос, а гръцките поверия гласят, че той е дело на боговете, които били възхитени от любовта на двама млади.
Един овчар на име Крокус (Crocus е латинското име на минзухара) се влюбил в чудно красива нимфа. Двамата имали така силна любов, че вдъхновили боговете да им дадат безсмъртие. След смъртта боговете те превърнали нимфата във вечнозелен тис, а Крокус в минзухар, за да може да я вижда два пъти в годината – на пролет и есен.
3. Нарцис
Според древногръцка легенда Нарцис бил много красив младеж, в който жените с лекота се влюбвали. Но той бил така завладян от собствената си красота, че не обръщал внимание на никоя дама.
Самата Афродита била наранена от неговия егоизъм и самолюбие и в гнева си го проклела да остане там, където зърне собствения си образ.
Нарцис се огледал в чистите води на малко езеро и тъй като не можел да откъсне погледа си от своята хубост, умрял от глад. На мястото пораснали чудни жълти и бели цветя, които сега наричаме Нарциси.
4. Зюмбюл
Той е многогодишно цвете. Освен в Европа се среща и в Мала Азия, а като градинско растение се отглежда още от 15-ти век.
Зюмбюлът е цветето на любовта и щастието, но също и скръбта. Легендата за него отново идва от древна Гърция, когато боговете и хората били приятели и живеели неразделно.
Аполон имал близък приятел на име Хиацид, който бил човек, но великият бог искал да научи на изкуство, наука и спорт. Един ден докато двамата провеждали своите уроци, Зефир – крилато божество, изревнувало от силната привързаност на Аполон към Хиацид и убило младия момък.
Тогава богът на музиката и поезията потънал в ужасна мъка и от кръвта на своя близък приятел направил пурпурно-лилаво цвете, наречено Зюмбюл, което да ухае така силно, че всеки да научи за трагичната смърт на Хиацид.
Снимки: Pixabay