Древни легенди за пролетните цветя!

Какво говорят преданията

Любимите пролетни цветя, които носят свежест и настроение имат и своята история – стари легенди, които обясняват причината за тяхното съществуване.

 

Нежни, но същевременно невероятно силни и борбени – те първи пробиват студената земна покривка и се показват насред снега и падналите клонки. Какво символизират ароматните предвестници на пролетта?

 

1. Кокиче

 

То е измежду първите цъфтящи пролетни цветя. Многогодишно растение, което със своята грудка успява да се запази през смяната на сезоните, за да се покаже отново през февруари и март.

 

Според някои предания кокичето се появило когато Адам и Ева напуснали райската градина. Те били изгонени от мястото, където цари вечна пролет и тръгнали отчаяни и тъжни през далечни земи, където било студено и валяло сняг.

 

Ева била покрусена от вина и докато вървяла, изведнъж на мястото на нейните стъпки се появило едно кокиче, което искало да й вдъхне надежда и да й припомни, че след всяка мъка идва нещо красиво и добро.

 

 

2. Минзухар

 

Това нежно цвете цъфти в синьо, виолетово или нежно оранжево-жълто. Някои видове се показват в ранна пролет, а други в късна есен.

 

Според древна елинска легенда, минзухарът е пратеник на богиня Еос, а гръцките поверия гласят, че той е дело на боговете, които били възхитени от любовта на двама млади.

 

Един овчар на име Крокус (Crocus е латинското име на минзухара) се влюбил в чудно красива нимфа. Двамата имали така силна любов, че вдъхновили боговете да им дадат безсмъртие. След смъртта боговете те превърнали нимфата във вечнозелен тис, а Крокус в минзухар, за да може да я вижда два пъти в годината – на пролет и есен.

 

 

3. Нарцис

 

Според древногръцка легенда Нарцис бил много красив младеж, в който жените с лекота се влюбвали. Но той бил така завладян от собствената си красота, че не обръщал внимание на никоя дама.

 

Самата Афродита била наранена от неговия егоизъм и самолюбие и в гнева си го проклела да остане там, където зърне собствения си образ.

 

Нарцис се огледал в чистите води на малко езеро и тъй като не можел да откъсне погледа си от своята хубост, умрял от глад. На мястото пораснали чудни жълти и бели цветя, които сега наричаме Нарциси.

 

 

4. Зюмбюл

 

Той е многогодишно цвете. Освен в Европа се среща и в Мала Азия, а като градинско растение се отглежда още от 15-ти век.

 

Зюмбюлът е цветето на любовта и щастието, но също и скръбта. Легендата за него отново идва от древна Гърция, когато боговете и хората били приятели и живеели неразделно.

 

Аполон имал близък приятел на име Хиацид, който бил човек, но великият бог искал да научи на изкуство, наука и спорт. Един ден докато двамата провеждали своите уроци, Зефир – крилато божество, изревнувало от силната привързаност на Аполон към Хиацид и убило младия момък.

 

Тогава богът на музиката и поезията потънал в ужасна мъка и от кръвта на своя близък приятел направил пурпурно-лилаво цвете, наречено Зюмбюл, което да ухае така силно, че всеки да научи за трагичната смърт на Хиацид.

 

Снимки: Pixabay

Автор: