Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. Според народните приказки и легенди тя е сестра на Голям Сечко - месец януари и Малък Сечко - февруари. Двамата братя имат лют характер и често разгневяват Баба Марта, като нейните настроения повлияват на мартенското време.
Какъв е обичаят?
Има различни обичаи, които са се изпълнявали, свързани с посрещането на пролетта, но най-известният е закичването на хора и млади животни с мартеница на 1 март - деня, в който пристига Баба Марта. Мартениците са изработени от бял и червен конец и се слагат с пожелание за здраве през цялата година.
Ритуалното използване на тези два цвята идва от древни езически обичаи, свързани с всички земеделски култове за почитане на природата. Тя е била присъща на тракийците, елините и брабългарите.
Какво означават цветовете?
Червеният цвят символизира раждането и смъртта, женското начало, здравето. Той е символ на кръвта и зачеването. Първоначално женските сватбени рокли били червени, като по-късно църквата ги променя на бели.
Белият цвят е символизирал Слънцето, отвъдния живот и вечността. Той се е свързвал с мъжкото начало, силата, раждането и смъртта. По-късно под въздействие на християнството, цветът обозначава радостта, красотата, чистотата и непорочността.
Кога се махат мартениците?
Мартеницата се сваля, когато видите първия щъркел, лястовица или разцъфнало дръвче. Легендата гласи, че от 1 до 7 март се гледа какво е времето и по това се разбира какво се очаква да бъде през годината. Има и друг обичай - всеки си избира по един ден от 1 до 22 март и по него познава дали ще му върви - ако деня е слънчев ще има успехи, ако е бурен и мрачен чакат го грижи.