Пикасо е един от най-известните художници, като е признат за най-добрият, най-скъпият и най-краденият. Нестандартния му стил е обичан от едни и мразен от други.
Известния испански художник от малък показвал голяма интелигентност, както и силен и упорит характер.
Силните страсти и емоции, които бушували в душата му, направили любовния живот на художника много богат и драматичен.
В живота си Пикасо имал много жени, като всяка от тях оставила следа в творчеството му, превръщайки се в негова муза.
Първата дама, която останала задълго в мислите му се казва Фернанд Оливие. Двамата живеели бедно, но щастливо, като по това време Пикасо все още не бил известен.
Той я среща в Париж, като по това време тя е омъжена, но напуска съпруга си за да бъде с новата си любов. Връзката им продължила 10 години, като завършва поради новото увлечение на твореца.
Втората голяма любов на Пикасо е Марсел Юмберг, която той нарича Ева. Тя умира от туберколоза или рак през 1915.
Пикасо страда много по нея, но това не му пречи по време на болестта й да има връзка с Габи Лепинассе.
През 1917, Пикасо среща балерината Олга Кокхлова. Това е първата жена, с която той сключва брак. Тя му ражда едно дете.
Олга е от висшето общество и се радва на официални събития, докато Пикасо има по-бохемски характер, което постепенно ги отчуждава.
Тогава се появява третата любов в живота му, която е и от пръв поглед. Срещайки на улицата Мари Тереза Уолтър, Пикасо се влюбва силно в нея и напуска жена си. По-късно Мари му ражда дъщеря.
Въпреки новата любов в живота му, художникът не се развежда, защото отказва да раздели богатството си.
Но Пикасо не може да задържи вниманието си дълго върху една жена и по-късно сменя Мари с Дора Мор.
Тя е много предизвикателна и мистериозна, казват, че двамата били от „една порода“. Вероятно това се обяснява в факта, че принадлежат на една зодия, а именно скорпион.
Дора позира на Пикасо за един от най-завладяващите му портрети, но въпреки силната страст и единомислие, тя не успява да се справи с тежкия характер на твореца, който дълго се лута между любовта си към нея и тази на Мари Тереза.
През 1943 Пикасо (на 62 години) среща доста по-младата Франсоаз Жило. Влюбва се в нея и двамата живеят богато, предвид славата и успеха, който той вече е постигнал.
Раждат им се две деца, но след време, уморена от тежкия характер на Пикасо, Франсоаз го напуска. Тя е известна като единствената жена в живота му, която се решава на подобна смела крачка.
Освен силен характер, тя явно притежава и завидна мъдрост, защото успява да погледне философски на раздялата и казва: „Постъпвайки така, той ме принуди да намеря себе си и по този начин да оцелея. Затова ще му бъда благодарна завинаги“.
Франсоаз се омъжва за друг, което се явява ужасно непоносимо за Пикасо. Въпреки това тя държи децата й да носят неговото име, но той иска тя първо да се раздели със съпруга си и дълго я моли да се върне при него.
Когато тя най-накрая склонява, Пабло се жени тайно за следващата си жена – Жаклин. Разярена от подлата постъпка, Франсоа издава скандалната книга „Живот с Пикасо“, като там споделя за тъмните страни на неговия характер и всички жестокости, на които е способен.
След излизането на книгата през 1964, децата на Пикасо се отвращават от него и се отказват от връзката с противоречивия художник.
Известни цитати на Пабло Пикасо:
„Аз не търся, аз намирам.“
„Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.“
„Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.“
„Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори.“
„Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намираоколо него, бива завлечено като във фуния.“
„Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича или приемам гости.“