Запознайте се със Сержант Стъби – герой от Първата световна война. През 1917 г., той бил малко кученце и живеел по улиците на Ню Хейвън, Кънектикът - близо до тренировъчен лагер на армията в университета "Йейл". И така, докато редникът Дж. Робърт Конрой не решил да го осинови.
Стъби получил дълго обучение във военния лагер. Научил се да реагира на много команди и излизал навсякъде с войниците. Когато дошло време Конрой да отплва, той качил Стъби на борда на USS Минесота в палтото си.
Кучето било достатъчно умно да различава Английски от Немски език и използвал това, да разбира на кои войници трябва да помага в битка. Неговите езикови умения помогнали и във Франция, когато Стъби разобличил немски шпионин – захапал го и не пуснал, докато не дошло подкрепление. За този успех, Стъби бил повишен до ранга на Сержант.
Веднъж, отровено с газ, безстрашното куче едва не умряло. Но след като се възстановил, той можел да предусеща идващи атаки и да предупреждава войниците. Стъби служил 18 месеца на бойното поле, вземайки участие в 17 битки. Той оцелявал като по чудо, носейки съобщения по време на обстрел.
Генерал Джон Першинг лично наградил героичните му подвизи, връчвайки му златен медал за храброст. Но това не е единственото му отличие - страхотното куче получило също Лилаво сърце, Медал за битката при Вердюн и Медал за великата война на Република Франция. След края на войната, Стъби е награден за членство в Американския легион, YMCA и Американски Червен Кръст.
Кучето се срещало с президентите Удроу Уилсън, Уорън Г. Хардинг и Калвин Кулидж – всички били възхитени от него. Кой не би бил очарован от толкова сладък герой?
През 1926 г. Стъби умира в ръцете на Конрой. Той бил толкова обичан, че "Ню Йорк Таймс" публикувал 3 колони за неговия некролог. Той е запомнен като първия кучешки войник в историята на Америка и един от най-безкористните герои, които страната някога е познавала.
Статуя на Стъби може да се види днес в института "Смитсониън", Вашингтон.