Защо османската експанзия от 1453–1683 г. е толкова успешна?

Как и защо Османската империя се установява на Балканите през XIV век? На какво се дължи нейното постоянно разрастване в продължение на няколко века? С какво се отличават военните тактики и умения на османските воини пред тези на местното население на Балканите и в Европа? Отговорите на тези и на редица други въпроси, свързани с Османската империя в периода 1453–1683 г. научаваме от книгата „Османската експанзия 1453-1683 г.” на историка Александър Стоянов.

 

В българската историческа памет Османската империя традиционно е свързвана с понятието робство и е определяна като феодална, изостанала монархия от авторитарен тип, която неспирно впряга в ярема своите поданици. Макар петвековното османско владичество по нашите земи да не носи никакви съществени ползи на българите, а дори напротив – да оставя болезнена рана в социалното, политическото и националното развитие на нашия народ, безспорен факт е, че Османската империя се установява трайно на Балканите и се разраства безспирно в рамките на цели 300 години. Ако наистина Полумесецът е толкова изостанал, на какво тогава се дължи този дългогодишен възход?

 

 

Историкът Александър Стоянов разглежда подробно установяването и постепенното разрастване на Османската империя – от Балканите до Северна Африка и части от Азия – в книгата „Османската експанзия 1453-1683 г.”. Изследването има за цел „да предложи синтезиран, изчистен обзор на основните събития, които формират историческия процес, извел малкия анадолски бейлик до ранга на Велика сила не само в европейски, но и в световен мащаб”.

 

В „Османската експанзия 1453-1683 г.” е отделено специално внимание на османската военна мощ – от редовната армия през йени-черите до военната структура на корпуса, флота, логистиката и снабдяването на цялата османска армия. Разгледани са подробно и ключови исторически периоди и събития за империята – Великолепният век (1520–1566 г.), войната с Персия (1578–1590 г.), Критската война (1646–1669 г.) и др.

 

Изследването на Стоянов съдържа карти и схеми, които онагледяват завоеванията на Мехмед II, Баязид II, Селим I и Сюлейман, както и на по-важните обсади (на Константинопол, Белград и др.), и на построението на османската армия при ключови битки.

 

За корицата е използвана картината „Влизането на Мехмед II в Константинопол” от Жан-Жозеф Бенжамен-Констан.

 

Александър Стоянов е основател и главен редактор на сп. „Военна история”. Учи профил История в НГДЕК „Константин-Кирил Философ“. Впоследствие завършва История в СУ „Св. Климент Охридски”, защитава магистърска степен по история на европейската експанзия и глобализация в Лайденския университет в Холандия, където е и докторант.

Автор: Ралица Солакова