„Машина за ангели” - наследствената пакостливост е възможна

Наследствена пакостливост – възможно ли е? Героят в „Машина за ангели” – часовникарят Джо Спорк – е „обременен” по сходен начин. За бедите и приключенията, спохождащи Джо, ще прочетем в големия роман на Ник Харкауей, който пък изобщо не е случаен писател – неговият талант също е наследен от големия му баща Джон льо Каре.

 

Бащино-синовната връзка е особено застъпена в „Машина за ангели”. От едната страна имаме симпатичния часовникар Джо, който е доста добър в занаята си. Толкова добър, че е единственият, който може да поправи странна машина, от която излитат рояк пчели и се задейства механизъм за унищожението на света… От другата страна е таткото на Джо, прочутият лондонски гангстер Матю „Картечния” Спорк – фактор, който не е за пренебрегване. Колкото и да се опитва синът да живее кротко и почтено, случват се неща, които излизат извън контрола му.

 

 

В шантавия и красиво заплетен сюжет се вмъкват куп интересни персонажи, като например Еди Банистър – привидно мила възрастна жена, зъл Макиавели в кожата на азиатски диктатор, гениален учен… Героите попадат в невероятни ситуации, които люшкат романа между трилъра и комедията, но все пак динамиката определя жанра. А там някъде, измежду гонките и приключенията, жужат пчели…

 

Ник Харкауей е роден в зеления Корнуол, Великобритания, а човек би очаквал романтичните пейзажи на родното му място да провокират по-лирично писане. Той обаче опровергава очакванията и пише дръзко, сурово и чисто. Сам той твърди, че любовта към разказването на истории е наследство от родителите му и семейната традиция всяка случка от ежедневието да се превръща в разказ. Вярваме му – „Машина за ангели” показва, че също като героя му Джо Спорк Харкауей има дарбата да надмине баща си.

 

Ако харесвате добре построени изречения и си падате по бързоговорещи английски тарикати, прочетете „Машина за ангели” дори само заради писането!

Wired

 

Идеите бликат от всяко ъгълче и го правят с лингвистичен замах и впечатляващо чувство за хумор.

The Guardian

Автор: Ралица Солакова