Романът на Веселина Седларска е спускане в дълбокия кладенец на човешката душа

Популярната българска журналистка Веселина Седларска излезе от познатото си амплоа на политически коментатор и навлезе в територията на художествената литература. В книжарниците вече е „Кладенецът”  – книга, която се потапя във възможността за щастие на човека с двете най-силни оръжия на авторката – чувствителността ѝ на жена и обективността ѝ на журналист. Дебютният роман на Седларска е път към себе си, курс по опознаване, който може да се чете без резерви и от мъже, и от жени.

 

Читателят се впуска в „Кладенецът” без да си дава сметка за дълбочината му, така както са неведоми коридорите на психиката за тези, които започват психотерапия. Връзката с психоанализата не е случайна, защото главната героиня, Милкана, води именно курс по творческо писане с насоченост към психологията. Тя възлага на участниците да довършат един ръкопис, в който главната героиня ходи на психоаналитик и постепенно затъва в своята депресия. Те сами трябва да решат каква съдба ще ѝ предпишат на финала.

 

 

Като всеки акт на творчество писането е вид терапия, но в „Кладенецът” тази връзка е особено силна. След като в романа имаме история в историята и терапия в терапията, читателят се пита какви отговори търси самата Седларска чрез своята книга-терапия…

 

Веселина Седларска е утвърден журналист с дългогодишен опит в медии като „Труд”, „Стандарт”, „Тема”, а в момента пише за сайтовете „Клуб Z” и „Редута”. В „Кладенецът” тя ни води из лабиринт от тъжни и комични случки, психологически и философски теории, препратки към класики, народни приказки и мнения на авторитети като Юнг , Фройд, Айн Ранд и д-р Менис Юсри.

 

„Пустинята е хубава с това, че някъде в нея има скрит кладенец“ – казваше Малкият принц. А нас – дори да ни търкаля вятърът, подобно на пустинни тръни, дори да ни се струва, че сме никои, скоро покрай нас ще мине Веселина Седларска и ще ни опише така, че да се заобичаме. За пустинята не знам. Нери Терзиева

Автор: Ралица Солакова