„Бежанци пред дверите на Европа“ от проф. Зигмунт Бауман е книга, която засяга актуални въпроси за днешна Европа и сочи единственият път – мирно и изгодно за всички съжителство, основано на взаимното опознаване и диалог.
Зигмунт Бауман, полски социолог, философ и есеист, е роден 19 ноември 1925 в Познан, Полша. По време на германската инвазия през 1939 г., семейството му бяга в Съветския съюз. През 1968 г. Бауман е изключен от Комунистическата партия с още хиляди евреи и е принуден да напусне страната. Той се установява в Обединеното кралство и започва да преподава в Университета в Лийдс, където живее и работи до ден-днешен. Професор е по социология в Университета на Лийдс (от 1990 г. почетен професор). Преподавал е в университетите в Тел Авив и Хайфа, доктор хонорис кауза на Софийския университет (2002), Карловия университет в Прага и Университета „Карл Велики“ в Ковно.
В края на 90-те години Зигмунт Бауман развива теорията си за втечнената модерност. Това е нашата съвременност, в която всички споразумения и договорености са временни, мимолетни и валидни само до второ нареждане. Бауман е проницателен изследовател на тоталитарните общества и проблемите на свободата, един от големите мислители на нашето време.
Бежанци от войни и деспотични режими или от мизерно и безперспективно съществуване са чукали на чужди врати още от самото начало на съвременната епоха. За хората зад тези врати те винаги са били – и продължават да бъдат – пришълци. Пришълците обикновено пораждат страх, защото са „чужди“ и следователно опасно непредвидими. Днес обаче сме свидетели на истинска „морална паника“; страх, че някакво непознато бедствие застрашава нашето общество. Тези номади – не по собствена воля, а по прищявка на безжалостна съдба – ни припомнят колко уязвимо е собственото ни социално положение и колко несигурно е благополучието ни. Но ние сме част от едно човечество, споделяме една планета и „миграционната криза“ е нашата обща съдба, предупреждава Зигмунт Бауман, който сам е познал ужасите на войната и травмата на изгнаничеството.
Преводът е дело на Юлия Гешакова, оформлението на корицата е на Марио Йорданов.