Книгите спасяват в „Да четеш Лолита в Техеран“

Книгата, която се задържа в списъка с бестселъри на New York Times повече от 100 седмици и убедително печели адмирациите не само на критиката, но и на публиката, вече е на български език. „Да четеш Лолита в Техеран“ е мемоар от иранската писателка Азар Нафизи, в който на фона на идеологическата цензура в Иран една преподавателка по литература се опитва да извоюва правото си на свобода и себеизразяване.

 

„Да четеш Лолита в Техеран“ е автобиографична книга за живота на Азар Нафизи, която разказва за смутните години от края на 70-те след Иранската революция, чак до края на 90-те, когато решава да напусне родината си и да емигрира в САЩ. Разказ за смелостта и изключителната сила на човешкия дух, когато е окован от обстоятелствата, книгата на Нафизи преплита литература и реалност, защото само във въображението човек може да бъде напълно свободен. Разказът ѝ е разделен на четири части, всяка именувана на велик автор или роман – „Лолита“, „Гетсби“, „Джеймс“ и „Остин“ –рисуващи картина на една нация, на която ѝ е забранено да мечтае.

 

 

Всеки четвъртък университетската преподавателка Азар Нафизи събира тайно в дома си свои студентки по литература, за да обсъждат това, което Ислямска република Иран не им позволява – западни произведения, чието съдържание е считано за морално деградиращо, а именно „Лолита“ на Набоков, „Великият Гетсби“ на Ф. С. Фицджералд, „Дейзи Милър“ на Хенри Джеймс и „ Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин. Някъде там, сред радикалните ислямисти, взели контрол над академичните среди, и страха от жестоките нови правила, Нафизи превръща къщата си в пристан за мечтите и безграничността на въображението за себе си и своите ученички. Книгата повдига важни въпроси за личното и творческото оцеляване в среда, която те отхвърля, и за осем жени, които използват литературата като щит срещу опасностите вън, на улицата.

 

Преводачът на „Да четеш Лолита в Техеран“ Ваня Томова („Богат, беден“, „Просяк, крадец“) споделя: „Като използва романите на Набоков, Фицджералд, Джеймс и Остин, писатели класици с независимо, самостоятелно мислене и безгранично въображение, Азар Нафизи учи студентите си не само как да осмислят реалността на иранската тоталитарна държава, но и да открият една друга реалност – на самите себе си, на собствената си уникална индивидуалност“. Именно контраста между красотата на въображението и наложената цензура е изобразил и художникът на корицата Дамян Дамянов.

 

Когато реалността е непоносима, често търсим утеха в бягството, а литературата ни предлага неповторима възможност да се потопим в различен пейзаж, замествайки затвореното пространство с отворено. Но когато достъпът до книги е забранен, както е в Ислямска република Иран, нуждата от истинност, която един роман дава, е въпрос на оцеляване.

 

San Francisco Chronicle

Автор: Ралица Солакова