Хумор и скрити драми в писмата на Роалд Дал

Възможно ли е точно Роалд Дал, майсторът на забавната детска проза, да е преживял мрачни и трудни ученически години? Книгата на официалния му биограф Доналд Стърок„С обич: Момчето“ /“Книгомания“/ не оставя съмнения – световноизвестният автор на „Матилда“, „Чарли и шоколадовата фабрика“, „Вещиците“ и други знаменити творби е преминал през побои и тормоз в пансиони със строга дисциплина, но това само е укрепило стоицизма и нестандартното му чувство за хумор.

 

Всъщност през целия живот на Роалд Дал /1916-1990/ възходите са се редували с изпитания, документирани в над 600-те писма, които той е изпращал в продължение на 40 години до майка си Софи Магдален. Първото е от 1925-а и е пълно с грешките на 9-годишния ученик, изпратен да трупа знания далече от дома. Последното е от 1965-а, пуснато две години преди смъртта на Софи, грижливо запазила всички негови послания. Най-интересните от тези писма са подредени хронологично в книгата „С обич: Момчето“. От тях блика смях, нежност и фантазия, а драмите са бегло загатнати – защото Роалд не иска да безпокои Софи, пък и възпитанието му не предполага да хленчи.

 

След като завършва гимназия в частно училище със строги порядки Роалд отказва да продължи в университет – иска свобода, приключения и пътешествия. Втората световна война го заварва на служба за петролна компания в Африка, после го запокитва в Ирак и на Балканите, където той се отличава като първокласен военен летец и едва оцелява след тежка самолетна катастрофа. Покрай последвалата дипломатическа кариера във Вашингтон и таланта си на разказвач Роалд се сближава със семейството на президента Рузвелт, с кумира си Ърнест Хемингуей и с куп холивудски звезди като Уолт Дисни, ЧарлиЧаплин, МарленеДитрих, Гари Купър, Спенсър Трейси. Той дори се жени за красавица от тези среди – актрисата Патриша Нийл, бъдеща носителка на „Оскар“. Късметът не е непрекъснато на негова страна, но пък Роалд винаги е готов да си отвоюва щастието обратно: и когато такси блъска количката с 4-месечния му син, и когато жена му получава инсулт, бременна с петото им дете. С грижите си Роалд връща към живота и двамата, без да губи присъствие на духа нито за миг. Писмата му са пестеливи на подробности около тези преживявания, но пък дават ясна представа и за отношенията в семейството, и за превръщането на Момчето в утвърден писател.

Автор: Ралица Солакова