Уникален средновековен текст излиза на български език

„За градинарството“ е дело на бенедиктинския монах Валафрид Страбон. Написаната на латински поема предава възхищението на един чувствителен човек, съзерцаващ красотата на природата.

 

Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. е период, през който се възражда интересът към античното наследство. Карл Велики искал да направи двора си културно средище и били създадени благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията. Много от творбите остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци, но има и прекрасни вдъхновени средновековни поеми. Такава е „За градинарството“ от Валафрид Страбон. Авторът е монах, грижещ се за градината в манастира „Райхенау“. Манастирите през този период са средища на духа, съхранили писмената традиция и култура. Монасите били високообразовани.

 

 

Такъв е и случаят с авторът на „За градинарството. Страбон е блестящ поет и теолог, имащ достъп до богатата манастирска библиотека. Бенедиктинецът е бил наставник на бъдещия крал Карл Плешиви. За Страбон растенията са чудеса, които имат силата да хранят и лекуват тялото, но също и да облагородяват душата. Той поетично описва билките в градината на манастира и техните лечебни свойства. Страбон умело съчетава античната писмена традиция с практическия опит. Личното преживяване на чудото на живота чрез ежедневен труд е съчетано със задълбочено образование и жив литературен интерес. Всеки, който някога се е грижил за своя градина, ще познае както трудностите, така и радостите си в тази поема. Наред с полезните рецепти, в стиховете на Страбон има умиление, любов и възхита пред Божието творение, които извикват в съзнанието образите на ароматна мента, разцъфнали рози или дъхави бели кремове.

 

Книгата е част от елитната библиотека „Тезаурус“ на издателство „Изток-Запад“. Настоящето издание на „De cultura hortorum“, се предлага за пръв път на българския читател. Преводът от латински, обширната уводна студия и коментарите са дело на Калина Босева. Уводът проследява както житейския път на автора и бурния исторически фон на епохата, така и развитието на манастирските градини през вековете, възникването на бенедиктинското монашество и неговата роля за развитието на манастирската медицина.

 

Коментарът предлага критично разпознаване на описаните от Страбон растения и информация за свойствата им според античните автори и за съвременната им употреба и разпространение и препраща към фактологичните и поетичните източниците на поемата, а и обяснява реалиите и трудните места в текста. Автор на оформлението на корицата е Андрей Козарев.

Автор: Ралица Солакова