В новия си роман „Високите планини на Португалия“ Ян Мартел борави със сериозни теми като загубата, скръбта, религията, отношенията между човека и животното, и то по начин, по който всяка следваща страница се превръща в изненада. Новият Мартел ще ви поведе на пътешествие – в земите на Португалия и във времето, пълно с невероятности и красиво до последната страница.
Почитателите на канадския автор ще намерят така чаканото удоволствие след „Животът на Пи“. Чудатият, но изумително живописен изказ отразява до голяма степен и пищността на повествованието. Първата сюжетна нишка ни връща в началото на XX век и ни среща с особняка Томаш, млад португалец, загубил любимата си и сина си. Томаш преборва мъката си, като отдава цялата си енергия на търсенето на мистичен религиозен артефакт. Следващата част ни праща в лаборатория за аутопсии, в която ставаме свидетели на мистерии, навестили ни сякаш от миналото, и на фантастични посещения.
Третата част от „Високите планини на Португалия“ се развива в наши дни – наскоро овдовял политик търси начин да се освободи от скръбта си, като оставя целия си предишен живот и заживява заедно с… шимпанзе. Двамата необичайни спътници поемат към Португалия, а пътят им неусетно се пресича с този на Томаш отпреди почти цял век. С характерното си чувство за хумор, изящност на езика и величествени описания на Португалия, вплетени в повествованието, Ян Мартел свързва трите новели с нишката на скръбта и фантазията.
Петнадесет години след излизането на „Животът на Пи“ Ян Мартел се завръща с блестящ роман, съвместяващ привидно несъвместими теми. Както винаги, той стои настрана от мелодраматизма, но запазва дълбоката си човечност и любов към света и живота. Зад философския тон на автора надничат обичаните от почитателите му алегории и забележително въображение. Читателят държи в ръце роман в три части, които ще го отведат към темите за загубата и смъртта. „Високите планини на Португалия“ е забележително пиршество за сетивата.
Скръбта е болест, казва един от героите на Мартел. За Томаш, Еусебио и Питър спасението е в самото пътуване.
New York Times