Защо е яко да четеш книги

Ще прозвуча като много възрастна баба, но поемам риска – четенето вече не е толкова на мода. Има несметни количества информация в интернет и за никой не е проблем просто да влезе в google и да провери всичко, което го интересува. Все едно никой няма време да изчете една книжка от а до я, затова просто не го прави. А и някак си май нямаш нужда?

 

Ами не, има нужда.

 

Четенето те прави по-малко тъп.  Това не е просто клише, казано от баба ти. Човек, който не чете и такъв, който го прави са все едно от два различни полюса. Този, който избягва да отваря страниците на книгите, които притежава у дома, има склонността да не може да изкаже две изречения без да се запъне три пъти. Може и да греша, поставяйки всички под общ знаменател, за това нека се поправя малко – всички нечетящи хора, с които аз съм се сблъсквала изпитват трудност да конструират един текст независимо дали под вербална или писмена форма. Става ти тегаво да слушаш такъв човек и честно, надяваш се разговорът да не се проточи и никога повече да не се повтори.

 

 

Зверски обогатява речника ти. Много цинични по отношение на книгите хора смятат, че това не е вярно и те си имат перфектен речник и без да са отворили една книга в живота си. (И да, има хора, които не са отворили една книга в живота си.) Истината всъщност е друга, чисто технически. Четеш различна литература и се сблъскваш с термини и изрази, които не ти говорят нищо и нямаш идея какво означават. Нормалните хора в такъв момент отварят google – любимото място на всеки ученик и студент – и намират значението на незнайната дума. В повечето случаи я запомнят и ей го на – вече имаш една мълва повече в речника си и можеш да блеснеш пред приятелите си новото познание. Сарказма настрана, действително е добре да знаеш повече, отколкото си мислиш, че трябва. Няма лимит за това.

 

За тези от вас, които искат да станат велики писатели, четенето е първата ти стъпка. Няма по-добър начин да се научиш да пишеш от този да видиш как другите го правят. Не само това, но за да намериш стила, който ти допада трябва да изчетеш някакво количество литература. Ще обогати не само речника ти, но и предпочитанията ти. 

 

Ще те научи да разказваш. Не само писмено, но и говоримо. От собствените ти преференции към изказа в една книга ще добиеш идея как самия ти да говориш така, че на другите да им е интересно и самия ти да си доволен от начина, по който говориш. Много е трудно да се опитваш да разкажеш история и да не можеш, просто защото не знаеш думите, с които да я опишеш и обогатиш или начина, по който да я представиш пикантна и струваща си да бъде изслушана.

 

Ще ти покаже нещо различно. Не искам да се превъплъщавам в книжен романтик – защото не съм това – но има адски много книги, за адски много различни неща. Можеш да научиш толкова много за толкова много като само отвориш една корица и я затвориш от другата страна (препоръчително, след като си я изчел, а не преди това) Хората обичат да се идентифицират и да откриват, че някъде там има някой като тях или, че някъде там имат възможността да бъдат като някой друг. Това не е за подценяване.

 

Ще имаш емоции. Естествено, нищо не е толкова хубаво като истинското нещо, но да усетиш, че плачеш или се смееш на книга те прави страшен пич! Самият факт, че нещо написано на хартия може да те улови по такъв начин и да ти създаде емоция е доста силен сам по себе си.

 

Това, което се опитвам да кажа е: чети книги. Забавно е, интересно и това е най-лесния начин да научиш нещо, когато не си на училище. А и всеки обича да вижда надвесен над книга индивид. Някак си изглежда… романтично. 

Автор: Моника Цветкова