Няколко любими цитата от вечния „малък принц“

Написвайки „Малкият принц“, Екзюпери оставя малка книжка с огромно ментално наследство на есвета. Това е книга-аларма, защото докато я четеш, ти имаш скъпата възможност да осъзнаеш себе си и света наоколо ти.

 

Осъзнаваш ценността на детското, което с години е живяло в теб, а сега или ти се изплъзва, или вече окончателно се е изплъзнало от теб и връщане назад няма; осъзнаваш, че макар и много несигурен, светът, в който живеем, с достатъчна сигурност подарява на всеки равни части тревога и щастие, стига да имаш очи за тях; осъзнаваш и че има неща, като приятелството и любовта, които не са по необходимост вечни, сладки или безгрешни, но по необходимост правят живота ти динамичен, а теб правят жив.

 

С пожелание никога да не забравяте да живеете, подарявам ви няколко любими цитата от този наръчник за лично себепознаване:

 

1. „ - Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба! “

 

2. „ - Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много. “

 

 

3. „ - Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец... “

 

4. „Този човек - би бил презиран от всички други... ... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си. “

 

5. „ - Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. “

 

6. „ - Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг... “

 

7. „Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли. “

 

8. „ - Какво значи „да опитомиш “?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... ...в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата. “

 

9. „Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. “

 

10. „ - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. “

Автор: Станита Пехливанова