Какво (не) знаем за „белия терор”?

Разследващият журналист Христо Христов и специалистът по история на българското право и съдебна практика адв. Христо Петров проследяват конструкцията на първия поръчков политически съдебен процес при Тодор Живков в съвместната си книга „Белият терор” от 1923-1925 г.”. Правно-документалното изследване е първо по рода си, разбулва редица митове за събитията, случили се в периода 1923–1925 г., и хвърля повече светлина върху процеса от 1954 г., чиято цел е да даде възмездие на офицери от бившата 3-та секретна секция на Министерството на войната, действала 20-те години на ХХ век.

 

На 4 март 1954 г. Тодор Живков е определен за първи секретар на ЦК на БКП. Едва 4 месеца по-късно – на 17 юли същата година, Политбюро на ЦК на БКП, оглавявано от Живков, приема секретно („Б“) решение за предаването на съд на 13 души, по-голямата част от които офицери, служили в армията на Царство България още преди 9 септември 1944 г. Процесът има за цел да даде възмездие на офицери от бившата 3-та секретна секция на Министерството на войната, действала през 20-те години на ХХ век.

 

 

В задълбоченото си изследване „Белият терор” от 1923-1925 г.” журналистът Христо Христов и адвокат Христо Петров проследяват конструкцията на този първи поръчков политически съдебен процес при Тодор Живков. Авторите разкриват методите, които ДС използва при провеждането на поръчковото следствие, в което едни фигури отговарят за сметка на други с оглед на интересите на политическото „правосъдие” и конюнктурата. Христов и Петров подчертават, че механизмът на подготовка на съдебната разправа, разпоредена със специално секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП, започва още при Вълко Червенков през 1953 г. чрез заобикаляне на изтеклата давност и приетите амнистии.

 

В предговора на „Белият терор” от 1923-1925 г.” (с подзаглавие „Три епохи на държавна репресия”) Христов и Петров недвусмислено подчертават: „Настоящата книга е първият по рода си опит за правно-документално изследване на събитията от 1923–1925 г.: случилото се на 9 юни 1923 г., убийството на Александър Стамболийски, серията от политически убийства през 1924–1925 г. и „белият терор“ след атентата в църквата „Света Неделя“ от април-май 1925 г. Представлява поглед към историческите факти от позицията на действалите тогава закони и си поставя задача да даде обяснение за правните възгледи на два периода от българската история – Царство България и комунистическа България.”

 

Т.нар. бял терор е едно от тъмните петна в новата история на България, останали в рамките на пропагандния партиен прочит след 9 септември 1944 г. Превратът от 9 юни 1923 г., организирането на Септемврийското въстание, смъртта на Александър Стамболийски на 14 юни 1923 г. и на Гео Милев, Йосиф Хербст и др. след атентата от 16 април 1925 г. в църквата „Света Неделя”, осъществен от Военната секция на БКП, се нуждаят от изводи, базирани на фактите и действалите в Царство България закони. Тези събития са обект на детайлен анализ в „Белият терор” от 1923-1925 г.”.

 

*

 

Христо Христов е разследващ журналист и изследовател с 26-годишен професионален опит, основател на сайтовете desebg.com (2011), agentibg.com (2014) и pametbg.com (2015), посветени на преодоляването на зависимостите от комунистическото минало в България. Автор е на 8 документални книги, разследващи различни престъпления на комунистическия режим, сред които „Секретното дело за лагерите” (1999), „Убийте Скитник” (2005) – за убийството на Георги Марков от ДС, „Тайните фалити на комунизма” (2007), „Империята на задграничните фирми” (2009), „Тодор Живков. Биография” (2009), „Операция МАРАТОН” (2012) за кражбата на Паисиевата история в манастира „Зограф” от Държавна сигурност. Христов е носител на редица награди за разследваща журналистика и лауреат на Гражданската награда на Европейския парламент за 2014 г.

 

Адв. Христо Петров има близо 14-годишен опит в областта на наказателното и гражданското право. Работил е за няколко от водещите кантори в България и има допълнителен опит като анализатор и изследовател на американската съдебна практика към фондация “Програма Достъп до информация”. Понастоящем е част от екипа на „Биляна Тончева & партньори”. Притежава задълбочени познания по история на българското право и съдебна практика.

Автор: Ралица Солакова