Само 2 месеца след като излезе сборникът „Любовни истории” Иво Сиромахов издухва праха от класиката и съживява не кой да е, а самия бард на английската литература – Уилям Шекспир – в романа си „Шекспир 3D”. И ако историите напомняха театрални пиеси, в „Шекспир 3D” театрално-любовният сюжет следва естественото си продължение.
В малък български провинциален театър репетират Ромео и Жулиета. Застаряващи актьори, надут режисьор, лоша постановка. Но този път нещата са различни. Шекспир няма да допусне безсмъртната му трагедия да бъде про¬валена за пореден път. Бардът решава да вземе участие… и духът му се появява зад кулисите и се намесва в играта, за да я спаси. И той не е единственият. Когато Адолф Хитлер, Че Гевара, Никола Тесла и Зигмунд Фройд също се набъркват в невероятното българско съвремие, гибелните звезди на младите веронци ги очаква спектакъл, какъвто не са си и представяли…
Откъс от книгата:
Ива се прибра в уютния си апартамент до реката малко преди полунощ. Водеше със себе си висок мъж, с когото допреди малко бяха вечеряли в италианския ресторант зад църквата.
Младата актриса нямаше сериозна връзка. Преди да заживее в Картаново, беше преживяла тежка раздяла със софийски актьор и сега не искаше отново да се товари емоционално. Професията ѝ я правеше достатъчно щастлива и не изпитваше нужда да дели живота си с когото и да било.
Но пък двайсет и три годишното ѝ тяло искаше редовен секс. Затова Ива търсеше партньори за по една нощ във фейсбук. Не беше особено трудно. Дълбоките ѝ сини очи примамваха мъжете, а и заради ролите си в театъра беше относително популярна в града, така че всеки ден в социалната мрежа получаваше по няколко двусмислени покани от сорта „да изпием едно кафе“.
Ива внимателно подбираше с кого да „изпие едно кафе“. Преди срещата с всеки мъж флиртуваше с него няколко дни, тестваше интелекта и чувството му за хумор и чак когато се увереше, че човекът е относително нормален и няма намерение да се обвързва с нея, излизаше с него. Оттам насетне беше лесно. И на двамата им беше ясно, че става въпрос само за секс и всякакви емоционални усложнения са излишни. Преспиваха и всичко приключваше сякаш никога не се е случило.
Най-тягостният епизод в повтарящия се сценарий беше моментът след края на секса, когато Ива трябваше да разкара непознатия мъж. На повечето не им беше приятно да разберат, че са били използвани като секс играчка, но актрисата не понасяше някой да спи в леглото ѝ. Затова си беше измислила специална реч, която всеки път повтаряше с безстрастен тон: „Благодаря ти за хубавата вечер. А сега е време да се разделим. Утре сутринта трябва да ставам рано за работа. Всичко между нас приключи. Тръгвай“. След което мъжът се обличаше набързо и някак гузно потъваше в нощта.
Разбира се, стратегията „спя само с непознати“ крие известен риск от разочарования. Един шофьор на такси се бе оказал извратен маниак, който настояваше да включат в любовната игра домашния му пудел Ричи. Високопоставен банков служител искаше от Ива да го връзва, бие и унижава. Фитнес инструктор с перфектно тяло пък се оказа напълно импотентен и цяла нощ плака от безсилие. Най-кошмарното ѝ преживяване беше с местния писател – алкохолик, който се изживяваше като някакъв български еквивалент на Чарлс Буковски. Тя го беше прибрала от съжаление, а той се напи като свиня, повика в апартамента ѝ репортер от градската кабеларка, даде интервю, в което заяви, че е неразбран гений и национално богатство, след което оповръща спалнята на Ива и се прибра при жена си.
И все пак повече от половината ѝ партньори се държаха прилично и се представяха добре в леглото, а петдесет процента е добра статистика, казваше си актрисата.