Куентин Тарантино е известен със своята любов към киното. Малцина знаят, че преди да стане режисьор, той е работел във видеотека, където е изгледал всички налични филми. Днес неговият отличителен стил има световно признание, наскоро той получи и своята звезда в Алеята на славата.
И като човек, който определено разбира от качествени филми, Тарантино е направил класация с 20-те най-добри ленти от 1992 година насам. Виж кои са те:
„Изгубени в превода“ на София Копола – двама самотни американци се срещат, докато се опитват да избягат от безсънието. Той е остаряваща филмова звезда, а тя току-що омъжено момиче. С течение на времето между тях се заражда неочаквано приятелство. На пръв поглед уж нищо не се случва, но всъщност всичко е в паузите между думите.
„Объркани и непокорни“ на Ричард Линклейтър – филмът е изключително приятен и е истинско удоволствие човек да го гледа. В него участват Матю Макконъхи, Мила Йовович и Бен Афлек.
„Боен клуб“ на Дейвид Финчър – лентата е толкова заплетена, че преобръща света ни надолу с главата. Актьорите Брад Пит и Едуард Нортън се справят блестящо в ролите си и правят гениалната история на Чък Паланюк едно незабравимо преживяване.
„Матрицата“ на Анди и Лана Уашовски – повечето хора се чувстват сякаш са ги ударили в главата, след като гледат този филм. Той е далеч от типичния научно-фантастичен екшън – историята се разгръща бавно, предлагайки много повече социално-политически и философски обертонове, отколкото зрителят очаква.
„Шон от мъртвите“ на Едгар Райт – в този филм става въпрос за зомби апокалипсис, който вече е започнал, но хората са пропуснали. Живите мъртви се скитат по улиците, ядат мозъци и т.н. Шон трябва да направи нещо и да спаси положението. Да, ама не. Филмът едновременно пародира и отдава почит на класическите зомби ленти. Това определено е една интелигентна и забавна хорър-комедия.
„Догвил“ на Ларс фон Триер – Грейс се озовава в планинския град Догвил, Колорадо, бягайки от банда гангстери. Местните хора я подслоняват, но условието е тя да работи за тях. Колкото повече Грейс дава от себе си, толкова повече осъзнава колко лицемерни и порочни са жителите на града.
„Прослушване“ на Такаши Миике – във филма се наблюдава невероятен контраст между лиризма на първите сцени и кървавия садизъм на финала. Лентата шокира зрителите по начин, с който европейците и американците не са свикнали. Във филма се разкриват вътрешните демони, породени от страха, които всеки човек притежава.
„И още нещо“ на Уди Алън – Уди Алън определено е майстор на качествените комедии, изпълнени с остър хумор и фина ирония. Този филм не прави изключение.
„Кралска битка“ на Кинджи Фукасаку – филмът е сатира на съвременния живот с неговия луд ритъм и начина, по който го преживяваме.
„Вътрешен човек“ на Майкъл Ман – историята разказва за двама души, които поставят интереса на обществото над своя. Главните герои може би не успяват да променят драматично нещата, но техните усилия дават надежда на зрителите, че по света има и добри хора.