Никой не се усъмни, че продължението на „Алена кралица” от Виктория Айвярд ще бъде сред най-очакваните книги на изминалата година, а феновете по цял свят трябваше да почакат и първите месеци на 2016, за да грабнат „Стъкленият меч” в ръцете си („Сиела” пусна превода заедно с американското издание). Търпението бе възнаградено, защото Айвярд е много по-опитна, а обратите в сюжета - още по-изкусно поднесени. И докато в първата част главната героиня Мер Бароу бе изправена пред съдбовен избор, в „Стъкленият меч” тя се разкъсва от още по-страшна вина и дълг към своите.
Едва преди дни бе оповестено, че сагата на Айвярд ще има и четвърта част, което предизвика развълнувани дискусии сред феновете на „Алена кралица” в Goodreads. След като първата книга бе удостоена с наградата за дебют на читателския сайт, надеждите за следващите части от поредицата на Айвярд са за все по-висок рейтинг. Всичко започна с вълнуващото и плашещо откритие на Мер, че въпреки че е представител на бедните и безправни Червени, тя притежава свръхестествени сили, които я доближават повече до елитното общество на Сребърните. На червена и сребърна се дели и кръвта на двете социални прослойки. Новооткритата дарба на Мер я отведе право в кралския двор и в „сърцето” на сблъсъка между принцовете Кал и Мейвън.
„Стъкленият меч” продължава историята на Мер като кралица с алена кръв, но тук тя вече се огъва под натиска на отговорността си пред Червените и съюза ѝ с Алената гвардия. Още едно откритие ще я накара да вземе решение, което ще я постави в ситуация, подобна на тази на Катнис от „Игрите на глада” и Дароу от „Червен изгрев”…
„ … проза, която разбива сърцето, изтръгва душата, предизвиква ума …”
The Guardian
„Повече екшън, развитие на персонажите и застрашителен хаос.”
Тhe Fandom.net