За всички пътници, присъстващи във вагона, той беше четецът, странният тип, който всеки работен ден от седмицата прочиташе с ясен и висок глас по няколко страници, извадени от куфарчето му.
Гилен Виньол води сиво и монотонно съществуване, поддържано в прав курс от ежедневната рутина. Всеки ден той хваща влака в 6:27 ч., за да отиде до работата, която ненавижда. Защото Гилен е „палач на книги” – оператор на страховита машина за преработка на залежали томове в пулпа за нова хартия. И унищожава това, което най-много обича…
В цеха за преработка Гилен има злобен и тираничен началник, който следи всяко кътче с камери, и колега интригант, който изпитва перверзно удоволствие да унищожава книги. Единственият му приятел там е пазачът на бариерата Ивон, който събира класическа поезия и говори само в александрини, стихове в дванайсет стъпки. Извън фабриката животът на Гилен се върти около храненето на златната му рибка и посещенията на стария италианец Джузепе, бивш оператор на машината. Джузепе е загубил част от себе си в ужасен инцидент, докато е ремонтирал машината, и сега е вманиачен да събере всички копия от „Овощни и зеленчукови градини от миналото” – книгата, отпечатана на рециклираната хартията, направена в този ден...
И все пак в сивия живот на Гилен има нещо, което му носи истинска радост. В края на деня той спасява произволни страници от железните зъби на машината, която нарича Нещото. А на следващата сутрин чете от тях на глас на смълчаните пътници във влака от 6:27 ч. Несвързани, фрагментарни, случайни отрязъци, но около тях се ражда магия и хората слизат на перона с просветлени лица…
Един ден Гилен открива случайно флашка, съдържаща дневника на самотна млада жена – жена, която се чувства също толкова изгубена в света, колкото и той. И докато чете страници от дневника на унесената публика във влака, Гилен осъзнава, че безнадеждно се е влюбил в пленителната му авторка. И това променя маршрута на живота му…
„Четецът от влака в 6:27” е вселена, пълна с топлота и поезия, в която героите са ексцентрично чудати и необикновено човечни, а книгите са лекарство срещу ежедневната монотонност. В нея хората събират класически стихове, говорят в александрин, четат на глас във влака и отчаяно събират това, което някога са загубили. Свеж, жизнерадостен, очарователен и трогателен, този роман е модерна приказка за сродяващата близост на четенето и магията, скрита зад наглед сивия живот. Но най-вече за вдъхновяващата сила на книгите и доброто, което ни носят.
Още преди излизането си романът предизвиква големи очаквания, правата му бързо са продадени в повече от 25 страни. Книгата се вписва брилянтно в съвременните тенденции в литературата и ще допадне на всички почитатели на „Човек на име Уве”, „Дребната старица, която наруши всички правила”, „Книжарничката на острова”, „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на Икеа”. Онова, което привлича вниманието на читатели и издатели, е духът и звученето в прозата на Дидиелоран – историята е разказана наглед простичко, но с изящен и многоцветен език, изпълнена е с множество литературни алюзии, скрити и явни цитати, за да придобие едно цялостно затрогващо, вълнуващо и в крайна сметка ведро звучене.
Красиво признание за повсеместната любов към книгите, „Четецът от влака в 6:27” със сигурност ще завладее сърцата на верните читатели по целия свят!
За автора: Жан-Пол Дидиелоран живее в департамента Вож във Франция, в планински район близо до границата с Германия. „Четецът от влака в 6:27” е първият роман на 53-годишния писател. Дидиелоран е автор на множество разкази и новели и е двукратен носител на международната награда на името на Хемингуей.