След биографичните книги „Отплаване. Фантастичното пътешествие на Уайтснейк” и „Мик: Дивият живот и бесният гений на Джагър” издателство „Сиела” радва почитателите на рок музиката и с подробната биография на Джими Пейдж. „Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” от главния редактор на сп. Guitar World Брад Толински съдържа поредица от интервюта с Пейдж и с думите на самия музикант описва както ранните му години в Англия, така и големите му успехи с „Цепелин” и сензационните турнета на групата.
Легендарният китарист и основател на „Лед Цепелин” – Джими Пейдж, се изповядва пред главния редактор на сп. Guitar World Брад Толински, разказвайки не само историята на любимата на поколения рок група, но и малко известни факти от живота си. В книгата „Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” Толински включва поредица от интервюта, които е взимал от музиканта през годините, както и интересни разговори с Пейдж за детството му, за партньорствата с легенди като Том Джоунс, The Who и Ерик Клептън, дори за интереса му към окултното.
Въпреки че са издавани не една и две книги за Пейдж и „Цепелин”, няма друга, която да предава толкова подробно цялата история на един от най-значимите феномени в рок музиката. Наред с откровенията за декадентските, но изключително продуктивни години с „Лед Цепелин”, за огромните успехи и сензационните турнета на групата, Пейдж споделя още за отношенията си с Робърт Плант, Джон Бонам и Джон Пол Джоунс, както и за създаването на песни като Stairway to Heaven и Kashmir.
От „Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” научаваме как Джими става един от най-търсените студийни музиканти във Великобритания, за влизането му в „Ярдбърдс“, как се става звезда и как са положени основите на „Лед Цепелин“, което прави книгата най-изчерпателната биография на култовия китарист, публикувана до този момент.
Освен интервюта, Брад Толински е включил и разговори на Пейдж с музиканти като Джеф Бек и Джак Уайт.
Преводът на „Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” е на Пламен Кирилов, превел на български също спечелилата Пулицър за художествена литература през 2015 г. „Светлината, която не виждаме” на Антъни Доер.