„Крайречно царство“ на Ши Найан е един от върховете на китайската класическа художествена литература. В продължение на няколко века той е образец за следващите приключенски и героични романи.
Книгата е написана в жанра уся – традиционен разказвателен жанр в средновековен Китай. Характерното за този тип сюжети е смесването на фантазия, история и философия, като особено внимание се отделя на подвизите на благородните уся – дивни майстори на бойните изкуства, поборници на правдата и закрилници на онеправданите. Не е преувеличение: книгата спира дъха с живописното проследяване на съдбите на отделните герои и техните подвизи. Приема се, че версията на „Крайречно царство“, която включва 70 глави, е написана от Ши Найан (по тази версия е направен българския превод от руското издание). След неговата смърт ученикът му Луо Гуанджун (авторът на великия роман „Трицарствие“) написва следващите 50 глави. Романът излиза на български през 1956 г. (под името „Речни заливи“) и с годините двата му тома стават изключителна библиографска рядкост. Третия том на „Крайречно царство“ досега не е издаван у нас.
Няма точни сведения за живота на Ши Найан и някои се спекулира с живота и личността му. Знае се, че писателят класик живее и твори в преломното време на възхода на династия Мин. Ши Найан отказва да служи на новия господар и посвещава остатъка от дните си на сътворяването на романа.
За сюжет на „Крайречно царство“ на Ши Найан е послужило селското въстание от времето на династията Сун в началото на 20-те години на ХІІ в. Негов водач е бил Сун Дзян, реална историческа личност. Действието се развива там, където се срещат границите на днешните провинции Шандун, Хънан и Хубей. В центъра на повествованието са въстаниците в лагера Ляншанбо, към които, принудени от различни обстоятелства, се присъединяват хора от цял Китай.
Авторът живописно пресъздава Китай от XII в. – правовата му система, живота на богатите и бедните, на чиновниците и сановниците, на учените и монасите, системата за наказване на правонарушителите. Особено постижение за Ши Найан е описването на манталитета на благородните бунтовници, неприели несправедливостта на властите. Малкият въстанически лагер постепенно става страшна сила, а славата им се простира на далеч – войските не смеят дори да се приближат до тях. В него всички са равни; цари справедливост и доверие. Тази утопия е непобедима до момента, когато правят компромис с императорската власт. След това всичките 108 герои загиват.
„Изток-Запад“ започва превода и на третия том с 50-те глави от Луо Гуанджун.