Няма друга българска актриса, която да е вълнувала толкова много по време на богатия си творчески път, и да е толкова забравена след края му. Катя Паскалева си отиде преди 13 години и едва сега си спомняме за нея по подобаващ начин. Нейният приятел, журналистът Георги Тошев, тръгва по следите на пръснатата в бележки, картини и разговори с близки личност на Катя и я събира отново в книгата „Катя Паскалева. Жените в мен”.
„Животът на Катя днес е в три кашончета, съхранени в Държавния архив”, казва Георги Тошев. Първоначално той написва книгата и после се отказва от нея. По-късно попада на дневниците на актрисата и решава, че само нейният собствен глас може да разкаже историята ѝ автентично. По ирония на съдбата героинята ѝ Найме в първия ѝ филм „Краят на песента” е безмълвна, така приключва и животът на Паскалева – като губи най-ценното за една актриса: гласа. Влиза в киното през света на Николай Хайтов и след смъртта си е положена близо до неговия гроб.
И все пак животът на Катя Паскалева е в сърцето на тази книга. Откъслечните бележки дават много дълбоки сведения за въпросите, които са вълнували актрисата. Тя до последно запазва естественото си любопитство към света и към себе си. Не спира да пита „защо” и се тормози, че е толкова „сгъната”, както сама се нарича. Всичките ѝ вътрешни конфликти и тайни намират излаз в записките, ролите и рисунките ѝ. Това, което Георги Тошев успява да направи е да събере всички жени, които живеят в Катя, и да помири в образа на една единствена, нито светица, нито грешница, просто жена артист.
Авторът на „Катя Паскалева. Жените в мен” Георги Тошев красиво претворява чувството си за справедливост и дълг към големите в българската култура в книга едновременно значима в национален мащаб, но и лична и интимна, точно като разговор между приятели. Архивът от снимки и текстове ще развълнува не само почитателите на театралното и филмово изкуство, но и всички, които искат да помнят.