С първата си книга за България „Твърде лош, за да умре” Франсин Матюс ни въвлича в свят, смело изграден върху историческата действителност и трилъра в киното. Ако заглавието ви подсеща за филм от 007 поредицата – интуицията не ви е подвела. Именно създателят на Бонд, Иън Флеминг, е основно действащо лице в „Твърде лош, за да умре”. Конспирация, британско разузнаване, борба с нацистите и красиви жени, достойни за Бонд момичета, завъртат въображението в шеметен танц с реалността и измислицата.
Преди да стане толкова добра в писането американската писателка Франсин Матюс прави солидна кариера в ЦРУ. Навярно точно затова има много да ни каже за британските шпиони и големите политически интриги между Сталин, Чърчил и Рузвелт по време на Втората световна война.
Годината е 1943-та. Фикционалният Иън Флеминг е толкова отегчен от стоенето зад бюрото в службата си за Кралския флот, че през по-голяма част от времето не спира да фантазира за по-вълнуващ живот. Точно в този момент обаче разбира, че се готви смъртоносен заговор към тримата големи на Техеранската конференция – Чърчил, Сталин и Ф. Д. Рузвелт. Грабвайки възможността да участва в историята, Флеминг минава под прикритие, за да се изправи пред нацисткия шпионин Ото Скорцени (с когото действително са се срещали през Втората световна война). В компанията на Алън Тюринг (чиято истинска история познаваме добре от филма с Бенедикт Къмбърбач „Игра на кодове”) и няколко фатални жени Флеминг се впуска в опасно и задъхващо приключение, което ще реши изхода на войната и ще даде началото на една нова история, тази на легендарния герой на Флеминг – Джеймс Бонд.
Франсин Матюс е родена през 1963 г. в щата Ню Йорк, най-малката от 6 дъщери. След като посвещава голяма част от младостта си на солидно образование в сферата на европейската история (първо в Принстън, след това и в Станфорд), съдбата отвежда Матюс до полиграфския тест на ЦРУ на връх рождения ѝ ден, след което започва кариерата ѝ в разузнаването и по специално – в борбата с тероризма. Пише първата си книга през 1992 г., а година по-късно напуска Бюрото, за да се посвети на децата, кучетата и литературата.
„…бърза, забавна, ужасно интелигентна…”
The New York Times
„…задъхваща и многопластова, играеща си безцеремонно с исторически фигури...”
Book Riot