Името на Махтоб Махмуди ще остане в масовото съзнание завинаги свързано с ролята на дъщерята от международния бестселър „Не без дъщеря ми“, написан от майка ѝ Бети Махмуди. Сега Махтоб, 36-годишна, се радва на прекрасно обикновен живот, заобиколена от семейство и приятели. Но как го е постигнала, след толкова травматизиращото си детство и последиците от него, е заинтригуващата тема на нейната книга. „Най-сетне свободна“ е изключителната история на една млада жена, която надмогва съдбата си.
Махтоб Махмуди е родена в Тексас през 1979 г., на прага на иранската революция и по време на ураган. Майка ѝ е от малко градче в Средния запад, а баща ѝ е лекар, роден в Иран и получил образованието си в САЩ. Животът на Махтоб започнал сред конфликти и бури и явно ѝ било отсъдено те да я следват и занапред.
През 1984-та четиригодишното момиченце трябвало съвсем скоро да тръгне на училище в Мичиган, но баща ѝ Муди настоявал да заведе семейството в родината си, като обещавал, че ще останат само две седмици. Майка ѝ осъзнавала рисковете. Въпреки това Бети Махмуди се съгласила да заминат, защото се опасявала, че иначе Муди ще отвлече Махтоб и тогавашната американска съдебна система нямало да ѝ предложи нужната защита.
Още с пристигането им в Иран ужасът започнал. „Ти си в моята страна. Сега ще следваш моите правила. Ще останеш в Иран до смъртта си.“ С тези думи Муди превърнал дъщеря си и съпругата си от туристи в затворници. Те преживели 18 месеца в бруталния му плен. Това били 18 месеца, изпълнени с тормоз и побоища. С почти ежедневни бомбардировки от иракските въздушни сили. 18 месеца на тихо отчаяние, устойчивост, вяра и нестихваща надежда за бягство.
Продадената в многомилионни тиражи и номинирана за „Пулицър“ книга „Не без дъщеря ми“, написана от майката след невероятното им бягство, разказва за тези кошмарни 18 месеца и невъобразимия път на Бети и Махтоб към свободата. „Не без дъщеря ми“ е адаптирана в касов филм с участието на носителката на Оскар Сали Фийлд и Алфред Молина.
Годините след бягството също не са леки за момичето. Макар че вече е на сигурно място, над нея постоянно тегне реалната опасност за отмъщение – от баща ѝ или от неговите роднини. Тя е принудена да балансира между този страх, граничещ с параноя, и вниманието на медии и общественост, постоянно насочени към нея и майка ѝ. Освен това на хоризонта се задава нов, твърде опасен враг – Махтоб се разболява от тежкото автоимунно заболяване лупус.
През 2002 г. Махтоб Махмуди завършва психология в Мичиганския университет и оттогава работи в сферата на психическото здраве. Страстта ѝ обаче не е болничната практика, а по-скоро даването на гласност на здравни проблеми и привличането на обществена подкрепа. Една от каузите ѝ е запазване на неприкосновените човешки права при хоспитализация в психиатрични заведения.
Някога болезнено срамежлива, сега Махтоб извисява гласа си и смело разказва за своите преживявания в дебютната си книга. Как да простиш на тези, които те нараняват? Какво означава любовта? Татковците не трябва ли да защитават децата си от чудовищата? Как е възможно всъщност татко да е чудовището? Дали всички мъже ще нараняват така, както той? Когато животът ти започне с толкова тежки въпроси, те очаква битка. Изглежда, Махтоб е излязла победител.
Самостоятелно, както и в тандем с майка си, Махтоб се изправя пред публики по цял свят, за да споделя посланието си за надежда и вдъхновение. Тя вярва в мира, а не в омразата, в прошката, не горчивината. Чества и добрите, и лошите събития в живота, защото те заедно формират личността. Вярва и че всеки човек носи и от мрака, и от светлината у себе си. Включително и баща ѝ. Махтоб черпи най-доброто от иранския и американския си произход и използва личните си преживявания, за да онагледи красотата на мултикултурното съществуване.