Първата половина на ІХ в. В Европа властват три държави – ромейската, българската и франкската.
Кан Персиан, потомък на Крум Законодателя и Омуртаг Строителя, пази позициите на канството като велика сила. Зад официалните политически ходове прозират сложни задкулисни кроежи, в които вземат участие прочути исторически личности, оживели на страниците на романа – солунските братя, император Теофил, Лъв Математика, папа Формоза…
Основната сюжетна линия в „Изгревът на буквите” проследява усилията на кан Персиан да запази границите на обширната българска държава и да поддържа авторитета й на важен партньор на Византия и Франкската империя. По време на трудните преговори с византийския император недалеч от Константинопол, се постига споразумение за официално покръстване на българите по ромейски обичай. На тази среща бъдещите духовни братя Константин-Кирил и Страхота-Методий получават задача да се подготвят за предстоящата си мисия по изнамиране на нова азбука.
Другата основна линия в романа на Красимира Йончева представя духовните лутания на кан Персиан в търсене на верните решения за бъдещето на неговия народ. Интуицията и божественото проникновение сочат правилния път на българския държавник – народът на българите трябва да следва мисията си на Светъл пратеник в Земята на живата Вечност. На Белия остров в Евксинския понт и на остров Самотраки Персиан получава духовни напътствия как да довърши предопределената задача на свещения род Дуло. В тайни срещи в Константинопол с патриарх Анис и с бъдещия римски папа Формоза канът затвърждава прозрението си, че народът му е сред най-древните богоизбрани и че предците му все още пазят вярност към Завета на Урфен-Орфей, който Исус Христос идва да препотвърди. Пратеникът в Плиска на българите от Алцековия клон в Беневенто свидетелства за същото. А изнамирането на буквите ще бъде заслужена награда за това постоянство.
На фона на драматичните исторически събития се разгръща и интимния свят на владетелското семейство. Описана е любовта на младия кан към Косана от племето на смоляните, както и невъзможната връзка на сестра му Аспата със Страхота, избрал да се отдаде на монашество. Ала над всички бушуващи стихии – любов, дълг, съмнение и саможертва – стоят интересите на държавата.
Това, което сам не успява да постигне, кан Персиан завещава на сина си Борис Покръстителя. За да настъпи Златният век.
За автора:
Красимира Йончева е завършила история в СУ „Св. Климент Охридски“. Няколко години работи като исторически редактор във в. „Българска корона“, а от 1994 година започва да преподава история в средното училище.
Красимира Йончева е член на Сдружението на преподавателите по история, съавтор на действащ от 2000 година учебник по история и цивилизация за ІХ клас, автор на учебно помагало за зрелостници и кандидатстуденти по история. Участвала е в проекти на Академичната лига за Югоизточна Европа и на Институт „Отворено общество“ върху актуални проблеми на българското образование. През 2011 г. излиза изследване върху българските учебници по история „Малцинствата във фокуса на толерантното патриотично възпитание“, където е съавтор. Работила е по регионални проекти за опазване на историческото и археологическо наследство по българските земи. Красимира Йончева публикува материали по образователни, културни и исторически проблеми във вестниците „Култура“, „Стандарт“, „Дневник“, „Труд“.
Като следва максимата на проф. Александър Фол, че това, което не се е случило в историята, е не по-малко съществено, тя се опитва да възроди миналото чрез въображение и интуиция. Първият й роман „Изкупление. Слово за Аспата от рода Дуло“ е посветен на управлението на кан Омуртаг и според историка и културолог доцент д-р Цветелин Степанов среща читателя „с могъщо въображение, подплатено от дълбока интуиция и сериозно познаване на българската история“.