„Вие младите още не знаете какъв е животът“, не спират да повтарят възрастните. А не е ли това най-голямото подценяване някога? Въпреки напредналите технологии и развитието на обществото, да си тийнейджър си е все същият ад. Пред теб всеки ден изникват все нови и нови ситуации, всичко се променя и вечно имаш чувството, че нещо не правиш както трябва. Хем ти се натяква да се държиш по-зряло, хем постоянно ти се налагат още ограничения…
Преминаването през тийнейджърските години е като обезопасяване на минно поле с особено гадни мини. И то толкова много! Мина №1 – огромните очаквания към теб от страна на учители и родители. Изглежда, че ако не изкарваш точните оценки, ако не влезеш в правилното училище, не практикуваш правилния спорт…животът ще свърши! А и ти оставят толкова малко лично пространство. Мина №2 – хормоните. Всички си мислят, че поведението ти зависи изцяло от теб и нарочно се цупиш или хилиш. Пък вече е научно доказано, че драстичните промени в настроенията са неизбежна част от порастването. Мина №3 – явно тялото ти се опитва да те убие (и то бавно). Мислиш, че това е последната пъпка за тази седмица? Ха, помисли отново! Мина №4 – приятелите. Е, те поне не би трябвало да създават проблеми. Да, ама не. Взаимоотношенията стават много сложни без дори да се усетиш и нерядко се налага да опипваш почвата и да стъпваш внимателно, за да не обидиш някого или за да не те разберат накриво. А най-страшната мина е любовта – болката от отхвърлянето те хвърля в абсолютна агония. Накратко казано, списъкът с опасностите наистина е безкраен.
За много от тези неща можеш да говориш с приятелите, дори с родителите си, но за някои не смееш. Често ти се иска просто да попиташ някого – какво се случва с мен? Защо гаджето ми се държи така? Как да се разбирам по-добре със семейството ми? Въпросите се трупат, но няма на кого да ги зададеш. За това е поредицата „Всичко, което…“. Тя ти предлага честни отговори, без увъртания, написани разбираемо и съвсем в твоя стил. Можеш да се обърнеш към книгата, без да се притесняваш или срамуваш, а и тя винаги е подръка. Звучи удобно, нали?
„Всичко, което момичетата искат да знаят“ и „Всичко, което момчетата искат да знаят“ съдържат всичко за теб и твоето тяло, взаимоотношения с гаджето, семейство, съученици… А „Тези момчета!“ и „Тези момичета!“ ще ти обяснят за другия пол и защо понякога ти се струва, че говорите на различни езици.