Книгата на проф. Петър Берон „Загадки на зоогеографията“ разкрива любопитни факти за това как са се разселили животните на планетата ни.
Д-р Петър Берон е роден в София през 1940 г. Работил е в Института по зоология при БАН, директор е на Националния природонаучен музей над 10 години. Една от специалностите му е пещерната фауна. Изследвал е много пещери на Балканския полуостров, в Индонезия, Корсика, Нова Гвинея, Африка, Южна Америка и др. Ръководил е експедиции в Куба, Китай, Виетнам, Африка, Хималаите и др. Открил е и е описал много нови животински видове. Изследовател е и на фауната на високите планини по света и е публикувал редица трудове по зоология. Преподавал е зоогеография в София и акарология в Пловдив. Със спелеология се занимава цял живот, председател е на Българската федерация по спелеология от 1985 г.
Книгата на проф. Петър Берон „Загадки на зоогеографията“ разглежда съвременните тенденции в зоогеографията. Идеята тези въпроси да бъдат обяснени идва първо по време на множеството пътувания на професора до най-диви места, а също и от интереса на негови студенти и колеги. Обсъждат се хипотези за заселването на островите Мадагаскар, Нова Зеландия, Фиджи, Нова Каледония и много други области на земята и океаните. Наред с миналото на Сахара и Антарктида не е пропусната и фауната на Балканския полуостров. Има данни за тайнствената фауна на пещери като Мовиле и Айалон. „Загадки на зоогеографията“ проследява разпределението на животните първо чрез някои по-любопитни казуси на цели разреди и семейства; после отразява и териториалното разпределение по районим накрая са събрани най-причудливите и любопитни открития. Книгата е богато илюстрирана със снимков материал и свидетелства за вече изчезнали видове. Тя се позовава както на основополагащи трудове по темата, така и на някои от най-новите такива – много от тях са дело на латиноамерикански автори, чийто принос по темата е особено значим.
Как и защо определени животински видове обитават дадени места по цялото земно кълбо?
Когато се проследяват пътищата на животните от един континент на друг, често се акцентира върху това кога парчетата суша (или вода) са били в съприкосновение, та животните да минат от едното място на другото, но за успешни заселвания има още много фактори. […] В тези процеси голяма роля играе и човекът. Става дума за съзнателното пренасяне на животни от дивата природа от един участък на сушата в друг, прогонването им от техните местообитания, опожаряването на горите, за отравянето на полята с химикали и какво ли не. ...
Ако пред нас е вид от американски род, намерен в пещера на остров Флорес (Индонезия), може да се мисли поне за шест възможности, включително и грешки.
Това са само малка част от отговорите, които книгата ни дава едва на първите си страници Но освен че хвърля светлина въху много неясноти, проф. Берон задава и нови въпроси. Как са попаднали моа в Нова Зеландия? Защо мадагаскарската фауна толкова се различава от африканската? А как се е формирала фауната на такива острови като Хаваите и Галапагос – изплували от морето голи, без сухоземни твари в близост? Или да вземем игуаните на Фиджи и змиите на Мавриций – как са останали там и от кое време? Това са истински загадки, за които изданието ни кара да се замислим.