Холивуд отвътре – такъв какъвто е през 70-те

2015-10-07 11:40:00
Холивуд отвътре – такъв какъвто е през 70-те
Снимка: изд. Litus

Какво се случва в Холивуд, че да подготви почвата за забележителна редица филми като „Кръстникът“, „Чайнатаун“, „Шофьор на такси“, „Нашвил“, „Разярения бик“, и „Челюсти“? „Волни ездачи, разярени бикове“ на Питър Бискинд отговаря на тези въпроси и разкрива изумителни истории от снимачната площадка.

 

Питър Бискинд е американски културен и филмов критик и историк, журналист, бивш главен редактор на списание „Премиър“ (1986–1996) и автор на книги за живота в Холивуд. Той е редактор във „Ванити Феър“. Негови публикации се появяват в редица култови издания, като „Ролинг Стоун“, „Пари Мач“, „Нейшън“, „Ню Йорк Таймс“, както и във филмови списания като „Сайт енд Саунд“ и „Филм Куортърли“; бил е главен редактор и на сп. „Американ Филм“. Книгите му са преведени на повече от тридесет различни езика. Идеята за „Волни ездачи, разярени бикове“ го спохожда, докато интервюира холивудски звезди. Бискинд е израснал и е прекарал младостта си в Манхатън, обсебен от филмите на няколко десетилетия и се среща многократно с култови фигури от киноиндустрията. „Говореха за 70-те години с огромна носталгия“ – казва той.

 

Книгата – язвителна и изпълнена с новини и малко известни факти – разказва за възходите и паденията на най-добрите режисьори. Питър Бискинд ще разбие илюзиите на всеки, който все още вярва, че незабравимите филми са дело на артистични гении-светци. За всички останали това е коктейл от клюки, пропилени кариери и признания с горчивината на десетилетия вражди. Режисьори като Мартин Скорсезе, Франсис Копола, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг, Уорън Бийти, Робърт Олтман, Били Фридкин, Питър Богданович и т.н. си припомнят опияняващата атмосфера на онази епоха, в която изглежда, че всичко е възможно – а после изведнъж вече не е.

 

Книгата описва плачевното състояние на студиата в края на 1960 г.: след „Волният ездач“ и Денис Хопър почти всеки, който изглежда, сякаш е спал с дрехите, носи шарена кърпа около главата си, захапал е джойнт и има тридневна брада, си е направо за някое студио. Културния и политически контекст също оказва своето влияние – движението за граждански права, движението против войната във Виетнам, Уотъргейт... Това време на лудост продължава само десетилетие, но какво десетилетие само! Движението на бунтарите се дави от облак марихуанен дим и рухва под тежестта на собствените си хитове и успехи. В този процес мнозина, които започват, решени да направят сериозни филми, почти се самоунищожават (а някои действително успяват). Кокаинът, съчетан с ненаситност, високомерие и ламтеж за власт и пари, разбиват кариерите на невероятно голям брой от тези режисьори, продуценти и актьори.

 

Мартин Скорсезе за наркотиците:

Друсах се здраво, защото исках да опитам от всичко, исках да стигна до предела, и да видя дали ще умра.

 

Денис Хопър за „Волният ездач“:

Проблемът с кокаина в САЩ наистина е моя вина, защото преди „Волният ездач“ на улицата нямаше кокаин; след „Волният ездач“ вече беше навсякъде...

 

Джордж Лукас за „Междузвездни войни“:

Филмите, на които си хапваш пуканки винаги са били върхът. Защо хората отиват да ги гледат? Защото са глупави? Това не е моя вина.

Автор: Ралица Солакова

ОЩЕ ЗА...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия