На всеки се е случвало да се настани удобно във фотьойла, да се загледа в някакъв интерес филм и да стигне до някакъв досаден момент, който го има в почти всяка филмова лента. И понеже тези моменти са много, ние направихме класация на „най-великите кино моменти“ или по-скоро на тези, от които ни е дошло до гуша:
Външният вид определя колко ще е дълъг животът ти – ако си русо момиче и участваш в страшен филм, едър войник във Виетнам или пилот със снимка на любимата жена в медальон за врата – то искаш или не, ще умреш пръв. А колкото повече говориш за бъдещето, толкова по-голям е шансът да не го доживееш. Също така, когато хора се разделят преди пътуване със самолет или кораб, вероятността пътуващият да умре е голяма. Когато пък деца отиват в гората най-често са спортяга, зубарче, секси девойка и обикновено момче или момиче. А ако във филма някоя от жертвите има погребение, убиецът идва, но за да не се набива на очи, е с черни очила и скъп автомобил.
Странните действия на бягащото момиче – в страшните филми девойките имат таланта да се завират в най-голямата и страшна тъмница, особено когато някой ги е предупредил да не ходят там. После, когато се появи някаква заплаха, тяхната реакция е доста нелогична – гледат стреснато и седят, без да мърдат, за да може лошият да дойде много близко до тях. После изведнъж хукват да бягат и следват серия от глупави ходове – ако има стълбище, момичето тръгва нагоре, а не към входната врата, след това започва да се крие, но диша учестено от страх и лошият почти винаги я чува. Ако все пак успее да мине зад гърба на злодея, тя излиза на улицата и започва да вика с цяло гърло. Убиецът я следва с лекота, като върви, а не тича, но въпреки това постепенно я настига. Разбира се, девойката се спъва в нещо и не може да стане, защото си е изкълчила крака, злодеят се надвесва над нея и миг, преди да я убие, тя започва да му се моли да я остави жива.
Законите на физиката – филмите са дело на сценаристите, които са далеч от точните науки и затова голяма част от тях изобилстват от груби нарушения на законите на физиката. Например, ако двама души падат един след друг от някаква височина, единият може да настигне другия. При преследване с автомобили, кадилак, пълен с огромни мафиоти, може с лекота да настигне сам човек във ферари, дори да го изблъска страни от пътя. С биологията положението е същото - човешкият организъм е представен като напълно неуязвим от някои действия, които в реалния живот са смъртоносни – удар с бутилка по главата, минаване през стъклена витрина и т.н. В същото време доста филмови герои умират, след като се спънат, някой ги удари по тила или паднат по стълбите и си счупят врата.
Кучетата не умират – всяко животно си има своя добре позната екранна функция – змиите плашат конете и те изхвърлят своите ездачи, котките пък изскачат изведнъж и ни стряскат. Ако във филма има отдалечени части на света, най-вероятно героите ще се натъкнат на огромни праисторически животни, които през последните 10 000 години са били неизвестни. Но какъвто и да е сценарият на филма, кучетата не умират. Добре де, освен ако режисьори не са братя Коен.
Смъртта трябва да е напоена с драматизъм – когато някой умира, той винаги го прави по драматичен начин и успява да изрече нещо сълзливо с последния си дъх. И докато добри умират в ръцете на своите приятели, които затварят очите им, лошите остават изцъклени и ясно се вижда изкривената им в агония физиономия. А ако умира убиецът, той успява да сграбчи за крака човека, който е отишъл да види дали е убит.
Ходене на фона на огромни пламъци – сякаш най-много филмови клишета има в екшъните. А най-повтарящата се сцена е тази, в която нашият човек, който не само, че не трепва след експлозията, но дори не поглежда в посока на взрива, а крачи на каданс, докато пламъците очертават героично неговия силует. Друга изтъркана сцена – полицаите винаги са един скучен, семеен пич и ерген с много готин автомобил. А какъв е най-лесният начин да отвориш една врата? Като стреляш в ключалката, разбира се. Ако има язовирна стена, тя ще се спука. С револвер може да надстреляш дори човек, имащ автомат. Когато някой пада от сграда, той винаги се обръща в посока на човека, който го е бутнал. Или пък се приземява върху кола или минаващ камион с боклуци. И най-драматичният момент е, когато двама души се държат на мушка с пистолети и се появява мистериозен трети стрелец, който убива един от тях, като това, разбира се, е лошият.
Компютрите, които показват нещата на цял екран – в доста филми героят получава e-mail с грозна анимация на отварящ се плик, командите се изписват на простичък английски или пък програмите на тайните агенции са с лого на половин екран. Когато някой пише на клавиатурата, той никога не допуска грешки. Ако пък изтриеш файл от компютъра, той задължително визуално изчезва и от екрана.
Лафчетата – често преди някой да бъде убит, нашият човек пуска лафче. Екшън героите, например, винаги крещят нещо – "THISISSSSPARTA!", "Yippiekay-aymotherfucker!" и т.н. Няма битка, която да не е с придружаваща я фраза. Най-известният цар на филмовите лафчета е Арнолд Шварценегер, като най-добре може да се види комедийният му талант в класиката „Командо“. Една от основните сцени е, когато Командо обещава на един от лошите, че ще го убие последен, но после го провесва от скала по средата на филма. Човекът казва: „Нали щеше да ме убиеш последен?“, а Шварценегер се засмива доволно, пуска го и казва през зъби: „Излъгах“.
Тъпите физиономии на лошия – обикновено във филмите малчуганите са по-умни от възрастните, а лошите имат изключително ниско IQ. Когато лошите сгащят добрите, например, винаги се бият с него, като си правят негласна уговорка да го нападан един след друг, за да може по-лесно да го преборят. Тъпотията на наемниците е толкова дразнеща, че често техният шеф се изнервя и убива някой от тях. Когато лошите хванат нашия човек, те не пропускат да му разкажат подробно плана си да унищожат света и вместо да го убият по някой традиционен начин, те имат уникално тъпа схема.