Сборникът с творби на Густав Майринк „Голем. Белият доминиканец“ е изпълнена с мистични откровения книга, предлагаща приключения на духа в света на тайнственото познание Густав Майринк е австрийски писател, драматург и преводач, роден във Виена през 1868 г. Той е незаконороден син на актриса и държавен министър.
Густав е отгледан от майка си, като заради нейната професия двамата пътуват много. През 1883 г. семейството се установява в Прага, където Майринк прекарва следващите двадесет години от живота си. Градът заема централно място в творчеството на писателя; смята се, че Прага на Майринк е един от най-добре описаните градове в литературата. Когато е на 24 години, решава да се самоубие, но точно в този момент някой поставя окултна брошура под вратата му. Писателят приема това като знак от съдбата и решава да продължи живота си. Майринк започва да се занимава с изучаване на окултното, кабала и източния мистицизъм. В книгите му присъстват редица окултни традиции. Неслучайно той е смятан за най-значимия немскоезичен автор на свръхестествена проза. Характерни за творчеството му са психологията и експресионизмът. Самият Майринк превежда редица окултни книги, в това число и египетската „Книга на мъртвите“. Писателят има собствена банкова компания в Прага. През 1902 г. срещу него постъпва донос за измама. Майринк е арестуван и прекарва два месеца в затвора.
Впоследствие той е оправдан и освободен, но огорчен напуска града. От 1911 г. до края на дните си живее в малкото баварско градче Щарнберг. Домът му е известен под името къщата при Последния фенер. Къща със същото название присъства и в романа му „Голем“. При инцидент със ски синът на автора остава инвалид. Младият мъж се самоубива на 24 години - на възрастта, на която преди години баща му също е искал да сложи край на живота си. Густав Майринк умира шест месеца след своя наследник на 4 декември 1932 г. в Щарнберг. Майринк пише за своето творчество: „Отношение към литературата и поезията: никакво.“ Той заявява, че неговите творби нямат нищо общо с тях. Казва също така, че това, което пише, е възникнало по силата на „магично“ внушение. То не е свързано с рецептите и правилата на т. нар. изкуство и следователно има твърде малко допирни точки с това, което гимназиалният учител от всички категории разбира под изкуство и литература. Той не вярва, че би могло да се даде общо мнение за неговите творби, защото те са градени върху „магичното“ внушение. Във всеки отделен читател те би трябвало да будят различни образи, мисли и чувства и тъкмо това е тяхната цел, а не стремеж да съблюдават каквито и да било рецепти за „изкуството“. „Голем“ е първата новела на Майринк. Още с излизането си през 1914 г. изданието добива популярност и реализира големи продажби. Действието се развива в еврейското гето на Прага. Будуването и действителността се преплитат със сънища и халюцинации, а читателите трябва сами да решат кои от случващите се събития са реални. „Белият доминиканец“ представя духовните търсения и дълбините на познанието, до които достига главният герой. Майринк притежава таланта на изкусен разказвач. Познанията му в сферата на окултното, мистиката, символиката правят произведенията му многопластови и дълбоки.
Сборникът с творби на Густав Майринк е част от поредицата „Върхове“ на издателство „Изток-Запад“. Освен „Голем“ и „Белият доминиканец“, настоящето издание включва и пет разказа на австрийският писател. Преводът на книгата е дело на Светослав Минков, автор на прекрасните илюстрации е Петър Станимиров.