Три чудати деца без да искат се забъркват в разкриването на грандиозна кражба

Място на действието – Пергамският музей и улиците на Берлин, действащи лица – Олаф, Гуди и нейната братовчедка Дагс, а действието...? Действието е динамично, задъхано, страшно, опасно. Защото става въпрос не за друго, а за разкриване на тежко престъпление.

 

Как започна всичко. Олаф, Гуди и Дагс умират от скука през лятната ваканция. И измислят игра – всеки да си избере и проследи случаен минувач и да съчини историята му. Минувачите на Олаф и на Дагс не предлагат кой знае какъв материал. Но избраникът на Гуди... Гуди попада на материал за цял роман, защото нейният минувач бива отвлечен пред очите ù, като незабелязано ù подхвърля бележка с няколко букви и цифри и със странна зигзагообразна линия под тях. Какво ли значи всичко това?

 

В полицията не вярват на тримата приятели и те се нагърбват сами с разследването на случая. Което ги довежда до нечувано разкритие. И до опасност за живота...

 

Андреас Щайнхьофел е отличаван три пъти с Наградата на Германия за детско-юношеска литература и номиниран три пъти за нея, носител е на престижната награда „Ерих Кестнер“, включен е в Почетната листа на Международния съвет за детско-юношеска литература и най-важното – избиран е няколкократно от журита на подрастващи.

 

„Покровителят на крадците“ е сред най-четените книги на Щайнхьофел. А откъде черпи вдъхновение? „Някои идеи лежат на улицата“, казва той. „Или някъде под нея. Първата идея за „Покровителят на крадците“ открих в Берлинската подземна железница. Насреща ми седеше момиче на около 12 години с две различни очи. Едното синьозелено, другото кафяво. „Колко интересно – помислих си. – Дали с тези очи светът се вижда от две напълно различни перспективи?“ А как ли възприемаше света спътникът на момичето, черно-белият плъх, който седеше на рамото ù? Стара мъдрост е, че писателите преработват онова, което преживявят, което ги кара да се замислят и ги занимава дори насън.“

Автор: Ралица Солакова