Броят на терористични инциденти се е увеличил през последните 20 години, като е достигнал до 8441 през 2012 г. и повече от 5000 през първата половина на 2013 г. От всички типове тероризъм типът вълк-единак е най-коварен, защото е извънредно трудно да се предвиди, предвид на това, че става въпрос за действия и намерения на отделни личности, действащи сами. Въпреки това участниците в изследването „Делфи в реално време“ в израелския клон на проекта „Милениум“ са стигнали до извода, че почти една четвърт от терористичните атаки, които ще бъдат извършени през 2015 г., ще бъдат тип вълк-единак, и ситуацията може да ескалира: около половината от участниците в изследването мислят, че около 2030 г. терористите от типа вълк-единак могат да се опитат да използват оръжия за масово унищожение.
В контекста на това изследване терористът от типа вълк-единак се определя като отделен човек, действащ предимно сам, който убива или наранява хора или нанася значителни щети върху основни инфраструктури еднократно или в процеса на времето, или планира да го направи, за да осъществи някакви политически, религиозни или идеологически цели. Терористите от типа вълк-единак не са управлявани от външна йерархия. Техен таргет могат да бъдат специфични групи или неидентифицирана група от хора. Оръжията им могат да бъдат огнестрелни, саморъчно направени бомби, компютри, отрови и биологични агенти, а в бъдеще лесни за направа оръжия за масово унищожение или разрушение (WMDs – Weapons of mass destruction), включително собственоръчно произведени химически оръжия и биологични агенти, както и оръжия, използвани от военните, които биха могли да бъдат взети от военните складове или лаборатории или купени от черния пазар. Тук се включва също и кибер терора, когато в резултат на него има голямо разрушение или загуба на живот.
Има много познати инциденти с терористи от типа вълк-единак, от използване на конвенционални оръжия до инциденти, включващи рицин или антракс, запалителни вещества и други форми на увреждане. Специална категория терористи от типа вълк-единак са тези, които използват или планират да използват оръжия за масово унищожение, наречени SIMAD – single individual massively destructive (отделно лице, причиняващо масово поражение) . Този термин е бил създаден в сценария на „Светът се пробужда наука и технологии 2025“, подготвен от проекта „Милениум“ през 2002 г. (може да се намери в ГСИБ при изследванията в областта на науката и технологиите „Глобален сценарий 2025“). Целта му е да представи заплахата, която представляват психопатичните лица, планиращи да нанасят вреди чрез оръжия, които са в състояние да убият или наранят голям брой хора или да разрушат или повредят инфраструктура. През изминалите десетилетия, откакто е бил написан сценария, SIMAD изглежда все по-правдоподобен.
Проблемът за вълка-единак е глобален и многостранен. От една страна, възможно е ескалирането на въоръжението, в това число генетично кодиране и особено трудни за разкриване компютърни вируси. От друга страна, може би ще има нови начини за ранно проследяване на потенциално опасното поведение. Някои учени смятат, че функционалния магнитен резонансен образ (FMRI – functional magnetic resonance imaging) и други методи на изображение могат да помогнат да се идентифицират потенциалните терористични намерения. Въпреки това социалните последствия от търсенето на потенциални самотни вълци, а също така и проблемът какво да се прави с тях, когато вече са открити, може да изложи на рискове гражданските свободи и да постави етични дилеми.
За да изследва някои от тези заплахи и дилеми, израелското подразделение на проекта „Милениум“ инициира изследване „Делфи в реално време“ с 50 човека от целия свят, които са експерти в съответната област.
Целите на изследването
Да достигне до по-дълбоко разбиране на потенциалната бъдеща същност, вероятност и времева рамка на заплахите от тероризъм тип вълк-единак.
Да идентифицира технологични области, които имат потенциала да увеличат или да променят същността на тези заплахи.
Да изследва политики и подходи, отнасящи се до достъпа до информация за потенциално опасните технологии, а също така да ограничи потенциалното им влияние, ако се проявят.
Да идентифицира възможните техники за ранно предупреждаване.
Да намира приемливи методи за идентифициране на потенциално опасни лица.
Да приема хуманни и социално приемливи методи за справяне с тези лица.
Да се занимава с по-нататъшни идеи и проблеми, свързани с тези заплахи.
Въпросникът съдържал 17 въпроса; в първите 13 поканили участниците да определят потенциалното развитие, вариации и стратегии за вероятността и времевите рамки на потенциалните стратегии, източници, оръжия и местонахождение, а също така и нивото на сигурност на отговорилите в техните собствени отговори и причините, стоящи зад отговорите им. Последните четири въпроса били с отворен край, като от участниците се очаквало да разработят определени проблеми или да споделят определени притеснения, които могат да бъдат добавени към съществуващите вече във въпросника.