Великолепното издание „27 шедьовъра“ от Хокусай включва илюстрации на великия японски художник към подбрани хайку от периода Едо (1603–1868). Красотата и дълбоката символика на стиховете, съчетани с изящните гравюри на Хокусай, радват изтънчените ценители на прекрасното.
Кацушика Хокусай (1760–1849) e японски художник от периода Едо. Роден в Едо (дн. Токио), Хокусай започва да рисува от най-ранна детска възраст. Подписвал е творбите си с повече от 30 псевдонима, като смяната на името често е била свързана и със смяната на стила. Истинска слава художникът придобива с гравюрите си върху дърво в стил укийо-е (букв. картини от плаващия/ преходния земен свят). Стилът е представителен за градската култура от историческия период Едо (1603–1868), като неговият разцвет е в края на XVIII и началото на XIX век. Характерна за културата на този период е появата на радост и наслада от живота, независимо от осъзнаването на неговата преходност. Именно тогава центърът на културния живот в Япония окончателно се премества от столицата Киото в Едо, където се намирало седалището на шьогуните от рода Токугава. Укийо-е може да се разглежда и като израз на хедонистичните настроения, характерни за градската култура на Едо.
Характерно за представителите на този стил е създаването на картини от поредиците хубавици, шюнга (еротични картини) и портрети на актьори от театъра Кабуки. Новаторството на Хокусай се изразява в това, че от изкуство, фокусирано основно върху портрети, той превръща укийо-е в стил, ориентиран към непортретната тематика – пейзажи, растения, животни. Кацушика Хокусай е известен в България, а и по света, предимно с картините си от поредицата „Трийсет и шест изгледа от планината Фуджи“ (1823–1835), която включва световноизвестната „Голяма вълна при Каганава“. Други известни негови поредици са „Мостове“ (1824–1834) и „Водопади“ (ок. 1833). Самобитност, философска дълбочина и човешка мъдрост, съчетани с високи художествени достойнства, са сред основните характеристики на неговото творчество. Великият художник е автор на повече от 30 хиляди гравюри и рисунки. Творчеството му оказва огромно влияние върху формирането на ар нуво и френския импресионизъм. Много европейски художници – сред които Клод Моне, Едгар Дега, Тулуз-Лотрек, Ван Гог, Пол Гоген – признават, че са изпитали неговото влияние.
През 1835 г. Хокусай пристъпва към илюстрирането на поетичната антология „Сто стихотворения от сто поети“. Японското заглавие на поредицата е „Сто стихотворения от сто поети според разказите на бавачката“. Това заглавие е показателно за духа на епохата (стиховете, създадени от висшата аристокрация, могат да се коментират от представители на третото съсловие). През 1839 г. пожар унищожава дома на художника, а заедно с това и голяма част от неговите гравюри и ескизи. Това е основната причина поредицата да остане незавършена. Само двадесет и седем от замислените сто гравюри са отпечатани от самия Хокусай като брокатни картини (нишики-е). Всички те са включени в изданието „27 шедьовъра“, заедно с превода на съответните стихове от антологията. Повечето илюстрации имат метафоричен или пародиен характер, като Хокусай не илюстрира буквално самите стихове, а създава картини, вдъхновени от тях. Съвременните изследователи разглеждат поредицата като важен визуален източник на японската идентичност. Едно от достойнствата на книгата е блестящият превод от старояпонски на известния японист Братислав Иванов.
„27 шедьовъра“ на Хокусай е изящна книга, съчетаваща в себе си красотата на изобразителното изкуство и поезията. Тя носи изисканият и изкусен стил на японската култура и е прекрасен следпразничен подарък за всички ценители на високата естетика.