Първата половина на XVIII век. Карл VI от династията на Хабсбургите, император на Свещената Римска империя на германската нация, крал на Бохемия, Унгария и Хърватия, управлява 29 г. Хабсбургските държави с ръката на любящ баща. Но природата не го е дарила с твърдия характер, подходящ за монарх - добродушен, отворен към изкуствата, сам музициращ и композиращ, той не е в състояние да се справи с рухващата отвътре империя.
А природата не го дарява и с така желаните синове. Единственият му син умира като дете, остават само дъщери. Лекари и знахари, врачки и баячки кръстосват виенския "Хофбург" с отвари и микстури, със заклинания и баяния, та дано императрицата най-сетне да роди отрок от мъжки пол. Карл не се отказва от тази надежда до последния си дъх, този дъх обаче излита ненадейно след порция съмнителни гъби.
Въпреки надеждата за мъжки наследник, императорът все пак се е застраховал, че империята няма да бъде поделена и да отиде в ръцете на чужди деца, и приживе прокарва т.нар. Прагматическа санкция, даваща право и на дъщерите му да го наследят на трона.
В момента на смъртта на Карл VI най-голямата му дъщеря Мария Терезия е на 23 години и очаква четвъртото си дете. Омъжена за голямата си любов - нещо кажи-речи невиждано във владетелските дворове на епохата - тя посреща въздигането си напълно неподготвена за властта. Очакват я съветници на почти библейска възраст, раздут до невъзможност административен апарат от роднини, една мухлясала държавна машина. А отвън границите - съседи, възползващи се от липсата на опит и младостта на новата кралица, с други думи очакват я войни, една след друга.
От другата страна в живота на Мария Терезия е нейната първа и единствена любов - Франц I Стефан, владетелят на Лотарингия, останал по силата на решенията на великите държави без корона. Очаква я живот, разкъсван между държавния дълг и необходимостта от строго управление, от една страна, и желанието да остане любящата и нежна съпруга в сърцето на мъжа си, от друга. Новата владетелка започва невиждани дотогава образователни и финансови реформи, насърчава търговията и развитието на селското стопанство, ограничава влиянието на църквата върху държавата, премахва крепостничеството и инквизицията. И не престава да дарява съпруга си с деца. Така за 29 години безкрайно щастлив, но не безоблачен брак, Мария Терезия дава живот на 16 деца. А след 40-годишно бурно управление оставя в сърцето на Европа една модерна, укрепнала финансово и политически държава.
Ка Написан въз основа на дългогодишни изследвания, но не като суха биография, а на живия език на художественото произведение, романът "Мария Терезия - живот между трона и любовта" е не само един прекрасен портрет на тази велика жена, но дава и богата картина на нравите и живота през епохата.