„Червено и черно“ – роман за малкия човек в голямото френско общество

2014-08-19 15:40:00
„Червено и черно“ – роман за малкия човек в голямото френско общество
Снимка: изд. Изток-Запад

Един от най-популярните френски писатели – прочутият с прецизния психологически анализ на своите герои Стендал, и световноизвестният му роман „Червено и черно“ се завръщат на родната книжна сцена в ново луксозно издание. Книгата е част от колекция „Върхове“ на ИК „Изток-Запад“.

 

Излиза ново издание на световната класика „Червено и черно“, чийто автор – Стендал, несъмнено е един от най-видните френски писатели от края на XVIII – началото на XIX век. В двете си части романът проследява живота и страстите на амбициозния Жюлиен Сорел – интелигентен млад мъж, който произлиза от бедно семейство и прави всичко по силите си да се издигне в обществото, комбинирайки усилена работа с талант и… интриги. В първата част на книгата главният герой е все още във френския Прованс, където – първоначално покровителстван от влиятелното кметско семейство Ренал, а впоследствие от директора на семинарията господин Пирар – успява да се добере до елитна служба при маркиз Дьо ла Мол.

 

 

Действието във втората книга се развива в Париж, проследявайки напористите опити на Жюлиен Сорел, вече установил се във френския елит, да се докаже и утвърди веднъж завинаги. Приключенията на Жюлиен просветляват отвътре ситуацията във френското общество от началото на XIX век. Централно място заемат лицемерието и силно изразеният ламтеж към материалното на представителите на аристокрацията и на Римокатолическата църква, които – в немалка степен – са предтечи на последвалите радикални промени в страната, довели до Юлската революция и обявяването на Втората Френска Република.

 

Стендал е творческият псевдоним на Анри Мари Бейл, роден през 1783 г. в Гренобъл, Югоизточна Франция. Прекарал нещастно детство, оплаквайки починалата си майка и презирайки баща си, Анри Мари Бейл намира опора единствено в по-малката си сестра Полин. Историческите събития във Франция в края на XVIII и началото на XIX век оказват огромно влияние върху творчеството на Стендал – пътуванията му по време на Първата френска империя до Германия, до Русия (при злополучното нахлуване на Наполеон в страната през 1812 г.), до Италия, където работи като консул в Триест и Чивитавекия. Именно там е издадена и една от най-популярните му творби – романът „Пармският манастир“. Фината му ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени ведно по пленяващ начин, остават неоценени в епохата на Романтизма. Авторът е признат едва през XX век – десетилетия след смъртта си през 1842 г. Освен „Пармският манастир“, други негови произведения са „Арманс“, „Люсиен Льовен“, пътеписите „Рим, Неапол, Флоренция“ и „Разходки из Рим“, памфлета „Расин и Шекспир“, монографията „История на живописта в Италия“. През 1892 г. излизат посмъртно шеговитите му мемоари „Спомени на еготиста“ и автобиографичната му книга „Животът на Анри Брюлар“, но „Червено и черно“ остава безспорно най-известното произведение на Стендал, утвърдило се като световна класика. Българският превод на романа дължим на видния поет и преводач Атанас Далчев. Портретът на Стендал на корицата, както и пленяващите илюстрации в новото издание са дело на художника Петър Станимиров.

Автор: Ралица Солакова

ОЩЕ МАЛКО...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия