Светът вече трепери другояче. Не застива, потресен от обръщащи вътрешностите първични инстинкти и последвалите ги кървави деяния, а мозъкът му вибрира напрегнато в търсене на дълбоко закодираната психологическа причина за рафинирано измислени престъпни действия. С други думи светът не се тресе по американски, а потръпва по скандинавски. Защото скандинавската крими-вълна го заля преди няколко години неудържимо с новия си, елегантен, мисловен стил и както изглежда, вълната няма намерение да се отдръпва. Напротив, от недрата й извират все нови и нови имена и все нови и нови неустоими романи за любителите на жанра.
През 2012-та наградата "Бари" за най-добър криминален роман на годината, издаден в САЩ и Канада, получи "Жената в капан" на неизвестния на американския книжен пазар Юси Адлер-Улсен. А в Европа датчанинът беше отдавна известен, романите от серията му за Специален отдел "Q" достигаха само в Германия двумилионни тиражи и се задържаха по 60 седмици на върховете на класациите. Но американският книжен пазар познава и признава най-вече американските автори. След това признание обаче звездата на Улсен грейна над цялата планета. Юси Адлер-Улсен стана новият топ-експорт на скандинавската крими-вълна.
Кой е всъщност Карл Валдемар Юси Хенри Адлер-Улсен? Житейският път на датчанина силно напомня на друг един световноизвестен скандинавски автор - норвежеца Ю Несбьо. Роден в семейството на виден сексолог и психиатър, Юси дълго търси своето поприще. Следва осем години - медицина, социология, политология, киноизкуство. Свири на китара в няколко датски рок-групи, композира песни, работи като редактор и стига до директор на издателство, след което основава свое издателство, работи като мениджър в различни компании, занимава се с енергийна ефективност и недвижими имоти. И така до 1995 г., когато сяда да напише първия си криминален роман. Което прави и до днес.
Статистиката сочи, че днес Юси Адлер-Улсен, преведен на над 40 езика, продава по ок. 11000 книги на ден по цял свят, което го прави най-успешния датски автор въобще и един от най-успешните в света. И - пак като типичен представител на скандинавската вълна - остава чужд на показността и парвенющината. Не спасява милионите си в Монако или друг "данъчен рай", а плаща своите 67% данъци на датската държава, защото "ако всички избягаме от данъците, светът ще рухне. С какво нашите държави ще поддържат тогава социалните си програми?". Не се нуждае от "тузарски коли и дизайнерски парцали", за да си подклажда самочувствие, самочувствието му идва от увереността в това, което прави. И не харчи само за себе си оставащите му приходи след облагането с данъци - пак като типичен скандинавец: шведът Хенинг Манкел дарява милиони за SOS-селища в Африка и подпомага млади африкански писатели, издавайки и разпространявайки творбите им, Ю Несбьо плаща обучението и издръжката на бъдещи индийски учители, а Юси Адлер-Улсен влага огромни средства в разработването на малки къщи със стопроцентова енергийна ефективност, които да заменят бараките с тенекиени покриви в африканските бедняшки квартали.