Един от великите фотографи на миналия век, оставил трайна следа чрез творчеството си е един американец, който преплита общочовешко и глобално във фотографиите си. Неговите снимки са живописни, крещящи и дори стряскащи.
За себе си казва: „Аз не успях да видя предела на възможностите на фотографията. Едва покорил един връх, друг започваше да ме примамва в далечината. И аз отново бях в началото на новия път.”
Уилям Юджийн Смит (William Eugene Smith) се родил в Уичито (САЩ, щата Канзас) на 30 декември 1918 г. На 14 години той мечтаел за авиацията и взел фотоапарат от родителите си, за да снима самолетите на местното летище. Скоро фотографията завладяла младия човек и той започнал да заработва като фотокореспондент на два местни вестника – „Eagle” и „Beacon”. Основните теми били спорт, авиация, нелекия живот на съгражданите му по време на Великата Депресия.
През 1936 г. Уилям постъпил в Нотрдамския университет, където снимките му направили такова впечатление на преподавателите, че там специално за него създали програма по фотография. След година решил, че програмата е твърде банална, напуснал университета и заминал за Ню Йорк. Там Смит се устроил в ежедневника „Newsweek”, но скоро бил уволнен: въпреки забраната, той упорито снимал с миниатюрна камера, която му давала желаната свобода за сметка на качеството на снимката.
През 1939 г. подписал договор с най-известното фотодокументално издание – списание „Life”. Но само след година младият бунтар отново напуснал, предпочитайки творческата независимост. През 1942 г. Юджийн Смит станал военен фотокореспондент към „Ziff-Davis Publishing”, по-късно отново се преместил в „Life”. Взел участие в няколко десетки бойни операции в Тихия океан, снимал бойните действия при Сайпан, Гуам, Иво Джима.
На 23 май 1945 г. късметът обърнал гръб на фотографа – работейки над материали за очерка „Един ден от живота на войника на фронтовата линия” по време на десанта на крайбрежието край Окинава, Смит бил сериозно ранен от отломки на японски снаряд. Една от отломките попаднала в главата му, пробивайки бузите, повреждайки езика и избивайки няколко зъба, друга ранила ръката му.
Връщайки се в САЩ, Смит продължил преподавателската си дейност, доработвал текстове за книгите си, печатал снимки, подготвял изложби. Юджин Смит починал на 15 октомври 1978 г. съгласно заключението на лекарите смъртта е настъпила заради усложнения, свързани с раните, злоупотреба с алкохол и наркотици. Възможно е това да не са единствените причини: „Не съм направил нито една снимка, добра или лоша, за която да не съм платил с душевния си покой”, – казал фотографът малко преди смъртта си.