Теорията за множеството интелигентности

Известният професор от Харвардския университет Хауърд Гарднър разяснява теорията за множеството интелигентности, проследява отзвука, който тя предизвиква по света през последните 25 години и разкрива новите й постижения в практиката в книгата „Множеството интелигентности“.

 

Световноизвестният проф. Хауърд Гарднър е преподавател по когнитивно развитие и педагогика в Харвардския университет. Познат на българския читател с книгата „Нова теория за интелигентността”, както и с лекцията си от 2009 г. в СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Гарднър хвърля повече светлина върху теорията за множеството интелигентности (МИ) в едноименното издание „Множеството интелигентности“. Ученият прави подробен обзор на теорията, проследява нейния отзвук по света и разкрива новите й постижения в практиката, като изгражда мост между теорията и работната среда. Основавайки се на науката за ума (когнитивистиката) и на невронауката (науката за мозъка), проф. Гарднър определя теорията за множеството интелигентности като „плуралистична визия за ума, при която се взимат предвид различните аспекти на познанието и се приема, че хората имат различни когнитивни качества и контрастиращи когнитивни стилове. Представям идеята за училище, ориентирано към отделната личност, което се отнася сериозно към многоаспектния подход към интелигентността.“

 

 

В „Множеството интелигентности“ (с подзаглавие „Нови хоризонти на теорията и практиката“) Гарднър прави съвременно обобщение на МИ теорията 25 години след нейното създаване. Авторът разглежда също допълнителните интелигентности, разликата между домен и интелигентност и различните концепции за интелекта. Той описва отношението на интелигентността към други човешки когнитивни способности като креативност, експертност и гениалност, обръщайки специално внимание на това как едно психологическо проучване прераства в набор от образователни теми и препоръки. Гарднър онагледява и разсъжденията си върху бъдещето на теорията за множеството интелигентности, отговаряйки на основните въпроси и критики, повдигнати през последния четвърт век. Въпреки враждебните условия на консервативните образователни системи, характерни за почти цял свят, и въпреки доминацията на „училищата щампи” – както ги нарича харвадският професор – семената на МИ теорията успяват не само да покълнат, но и да дадат плод.

 

В „Множеството интелигентности“ Хауърд Гарднър ни представя и някои емблематични образователни проекти, основани изцяло на МИ теорията: проектът „Нула”, заедно с който надничаме в спектралната класна стая; редица важни дискусии – за разбирането като приоритет на образованието, за оценяването, доколко са справедливи претендиращите за равен старт IQ, SAT и други тестове, какво е индивидуализирано образование и къде е неговото място, какво е процесфолио и как може да се прилага и др.

Автор: Ралица Солакова