Мястото на Eлиот Еруит в световната фотография

Eлиот Еруит е титан в световната фотография. Проплакал във Франция, на 26-ти юли 1928г. Известен е като най-даровитият автор на черно-бели снимки. Фотосите му са витални, чувствителни, с чуство за хумор и дълбок смисъл, харесвани от публиката по целия свят. Бил носител на способността да вижда иронията в зоабикалящата го среда. Той не обичал режисираните кадри. Всичко, снимано от Еруит е непокътнатата действителност, видяна през очите на оптимиста.

Родил се в семейство емигранти от Русия. Борис и Евгения дали на сина си неруското име Елиот Романо Еруит. Своите първи 10 години изживял в Италия, но фашизмът принудил семейството да напусне страната през 1938г. През 1941г. Еруит заедно с баща си се оказал в Лос Анджелис. Както казвал самият фотограф: "Благодарение на Бенито Мусолини аз съм американец". Именно в тази страна той открива себе си за изкуството на фотографията, което става смисъл на живота му.

 

 

Първата си антикварна камера Eлиът купил на 14г. От 1942г. до 1944г. в лосанджелиcкия колеж изучавал фотография, а от 1948г. до 1950г. - кинематография в новото училище за обществени изследвания в Ню Йорк.

 

Еруит се старал да съхрани фотографията като увлечение, смятайки, че комерсиалните снимки губят своята естественост, защото в тях са заложени изискванията на поръчителя. Работите на Елиот изобразяват стереотипа на живота през 50-те и 60-те в Америка и Европа. В тях има много ирония към случващото се с хората, и не само с обикновените, а и със значимите персони.

Световна известност му донесла снимката на Никсън и Хрушчов на изложба в Москва (1959). На нея е запечатано, как Никсън пробожда с пръст Хрушчов по време на спор. "Моите снимки са политични в известен смисъл. Струва си да се разглеждат в качеството им на коментари към човешката комедия."

Разбира се, такъв кадър не може да не е забележителен, както и много други: White/Colored (1950), Целувка в огледалото за обратно виждане (1955) или убитата от скръб Жаклин Кенеди на Арлингтънското гробище (1963), Подскачаща болонка (1968). Кучетата били последното увлечение на фотографа, те не могли да го оставят равнодушен.

Животни, хора, сцени, жестове - от всичко извира ирония и хумор. Елиот никогда не описвал своите фотографии, обозначавал само годината и мeстата. "Да се обяснява изображение е все едно да се обяснява шега. Точно след като я обясниш тя умира" - казал самият той.

Оттогава легендарният фотограф не се изменил ни най-малко. Той останал същия непогубен от славата, чуствителен човек, ценящ вниманието към творчеството си. Като никой друг той може да види същността на своето време, ситуациите, обстоятелствата и да ги съхрани в снимките си. Отново и отново да напомня на околните, че на живота трябва да се гледа с усмивка.

Автор: Nadejda Atanasova